1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Трите капана за Борисов

17 май 2010

Политиката на Борисов се оформи не по случаен, а по несъзнаван от него начин. Тя се дължи на сделката, която той предложи на народа преди изборите. Тази сделка съдържа 3 капана, от които премиерът вече не може да излезе.

https://p.dw.com/p/NPey
Капаните вече щракатСнимка: Bilderbox

Коментар от Андрей Райчев:

„Министрите на Борисов трябва да имат кураж да му казват истината, той няма нужда от клакьори”, каза Иван Костов в отговор на изявлението на премиера, че сме най-добре от страните в ЕС. Всъщност Костов се старае да бъде учтив. В политиката по нещо голямо и авторитетно така се стреля - от долу на горе. Първо се стреля по дребните, после по антуража и накрая по самия връх. Така че Костов просто повдига пушката - още малко нагоре, но не докрай.

Истината е, че политиката на правителството на г-н Борисов се оформи не толкова по случаен, колкото по несъзнаван от него начин. Тя се дължи на сделката, която той предложи на българския народ преди изборите. И тази сделка съдържа три капана за г-н Борисов, от които той вече не може да излезе.

Мисия невъзможна

Boiko Borisov auf einem Plakat
Обещанията като капанСнимка: picture-alliance/ dpa

Капан номер 1 се нарича “Възмездие”. Борисов обеща възмездие. Българският народ загуби гигантската си собственост, но вследствие на приватизацията, а не на кражбата. През прехода крадат само идиотите. Собствеността се въргаляше на земята и законно можеше да се взема. Когато хората искат справедливост и възмездие, те реагират на процеса на приватизация, който е необратим и който раздели нацията на бедни и богати за поколения напред. А те си мислят, че с наказването на двама-трима чиновници ще могат да удовлетворят чувството си за справедливост.

Това не може да стане! По същество първият капан е народната реакция, която по своята същност е антикапиталистическа. А проблемът на Борисов е, че той не може да раздаде истинско възмездие, защото не може да върне придобитото от приватизацията, освен ако не искаме да напуснем ЕС.

Вторият капан, в който, без да съзнава, се намира Борисов, се нарича “Станишев”. Борисов разказва на българите, че лошите са управлявали, а сега идват добрите. И хората очакват веднага да стане добре, понеже лошите вече ги няма. Г-н Борисов разбира, че постепенно омръзва на публиката, като непрекъснато разказва за Станишев. Той не е лишен от качества, за да не осмисли това. И би трябвало да престане да говори така. Но г-н Борисов не може да престане да го говори, защото такава беше сделката му с народа. Той сам постави себе си в тази ситуация, от която сега не може да излезе. И затова основният му диалог с българите не се състоява за бъдеще, а за поправки. Борисов е дошъл да ремонтира, а не да даде ново бъдеще на нацията. Това го лиши и от една естествена поза, която политик като него, който няма минало и не е свързан с други партии, можеше да реализира успешно - да управлява консенсусно.

Историята за добрите и лошите

Борисов можеше да каже: “Не ме интересуват леви - десни, интересува ме държавата и ще управлявам със силите на цялата нация”. Но понеже влезе в капана за сатанизация на Станишев, той не може да излезе от това. И непрекъснато ще трябва да ни разказва историята за добрите и лошите, което все повече ще му пречи на него самия. Тук искам да отворя една скоба. Защо с г-н Станишев не се получава това, което навремето стана с покойния Луканов - истинска сатанизация? Защо вместо трагедия днес имаме фарс?

Ministerpräsident Sergei Stanischew Bulgarien
Той е виновен за всичко!Снимка: AP

Причината не е в това, че г-н Борисов, като огромен майстор в пропагандата, успя да убеди хората, че Станишев е виновен за всичко, а в това, че елитът на България не вярва в тази версия и не я повтаря. Навремето за покойния Луканов елитът вярваше, че той е сатана, докато сега дори г-н Костов не вярва в “митовете за Станишев”, макар че ги слуша с удоволствие.

Третият капан, за огромно съжаление не е български, а е капан, щракнал на всички елити по света. Днес в публичното пространство може да се каже абсолютно всичко: че президентът е хомосексуален, че Обама е негър-комунист, че трябва да се унищожи Афганистан. Но е абсолютно забранено да се каже на хората: Ти, аланколу, живееш по-добре, отколкото заработваш. Това е най-забраненият текст. Не само в България, но и в целия свят. Опитът в Гърция да бъде съобщено това на хората при положение, че са натрупали 300 милиарда дълг и работят като тунизийци, а живеят като французи, покри страната с протести. Същото ще гледаме в Испания, в Португалия, нещо подобно имаме и у нас. Светата истина е, че трябва да се понижи стандартът на живот. Но няма кой да съобщи това на хората. Хората няма да го слушат, камо ли г-н Борисов да им го каже, който е дошъл на власт само за добри новини. Това е третият капан, безнадеждно щракнал за Борисов.

Какво предстои оттук нататък? Или еволюция в поведението на Борисов, в която все по-малко вярвам, или акцентиране върху единствения му много голям успех - МВР. Цветанов под ръководството на Борисов (не искам да ги противопоставям) прави много. Той е първият много добър министър на вътрешните работи. Успя да обърне съотношението престъпност-власт. Сега властта е страшна, престъпността се крие, по-рано престъпността беше страшна, а властта се криеше. Този голям успех съдържа две големи опасности:

Quiz Lustig Vorsicht Treibsand
Три капана, две опасностиСнимка: picture alliance/Photoshot/BCI

На колене!

Опасност номер 1 - тази страшност на МВР да се пренесе върху заплахи над медии. Засега не наблюдаваме това - медиите, с малки изключения, сами танцуват своя танц на венцехвалене.

Опасност номер 2 - заплахи над политически опоненти. Това също още го няма. Но наблюдаваме друго - разправа с предишното правителство. Разбира се тези, които го правят сега, трябва да знаят, че на тях ще им се случи абсолютно същото. Няма лошо нашата власт да я е страх от бъдещето. Това е полезно за страната. Добре е всяка власт да знае, че следващата пристрастно ще я разследва. Но това е друг въпрос.

Проблемът е, че МВР е на много близко разстояние до тези две граници - заплахи над медии и опозиция. Тяхното пресичане би довело до незабавна конфронтация в страната. А това ще има ужасни последици за България и за властимащите. Българите все още вярват на г-н Борисов и обичат да гледат това политическо порно, което МВР им дава с публичните арести. Но ако правителството започне да декомпенсира управленските дефицити с шоуто “На колене, ти си абсолютен престъпник”, тогава ще бъдем свидетели на нещо много лошо. Ако г-н Борисов успее да напусне тази поза, с която се е сраснал, и отчете за себе си и пред нацията какво означава на шестия месец да се преразгледа бюджетът, който той самият е направил, би трябвало да се опита да формулира нов вид политика. Но не съм убеден, че това е възможно…

Автор: Андрей Райчев, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми