Rose Ksrikaturen

На когото името Флеминг Роуз му говори нещо, той със сигурност знае, че последните пет години са били трудни за него. Неведнъж той и вестникът му са окачествявани като безсъдържателни провокатори, а Гюнтер Грас дори го нарече "десен екстремист". Като редактор на раздел "Култура" в датския "Юландс постен" преди пет години Роуз публикува 12-те карикатури за Мохамед и съставя текста към тях. Днес от печат излиза неговата книга, съдържаща всички карикатури.

52-годишният Флеминг Роуз е ангажиран либерал, който прекарва дълги години в СССР, а по-късно и в Русия, и със собствените си очи вижда как едно общество потиска свободата на словото. Това е и една от причините през 2005 година той да публикува карикатурите за Мохамед и да напише текстовете към тях.

По наклонената плоскост

"Написах, че в една светска демокрация всички индивиди трябва да приемат хумора, сатирата и иронията, дори да са насочени към тях. Това се отнася и за мюсюлманите. Те не трябва да приемат повече или по-малко критика, а точно толкова, колкото всички други. За мен това е форма на признанието, защото по този начин ние се обръщаме към тях с думите: вие не сте гости, чужденци или някаква маргинална група, вие сте пълноправен член на това общество."

Защото който започне да се съобразява с табута в един публичен дебат, се движи по наклонена плоскост. Тогава всяка обществена група може да назове свои табута и ако те се спазват накрая свободата на словото ще се превърне в карикатура на самата себе си. Ще победи тиранията на мълчанието.

Един от най-големите критици на Роуз, датският конституционен експерт Хенинг Кох, изобщо не е съгласен с това мнение: "Който допуска да се правят осмиващи и унизителни изказвания или действия, той създава опасен за обществото климат. Защото по този начин застрашава социалния мир и може да доведе до пълния разпад на това общество. Раждат се настроения, които се основават изцяло на взаимната омраза и неразбиране. Който иска да махне напълно табутата, той легализира изрази като "маймуна" за негър, "плъх" за мюсюлманин, "еврейски свине" и т.н."

Където свършват аргументите, започва насилието

Трябва да се прави разлика между слово и действие, отговаря Флеминг Роуз. Една демокрация трябва да преследва действия, дискриминиращи отделни индивиди, без обаче да потиска свободата на словото. Тъкмо това е и една от поуките на германската история. Не антисемитизмът на Ваймарската република доведе до Холокоста, а колапсът на държавните институции, които защитаваха престъпленията на Хитлер срещу евреите.

На думите трябва да се отговаря с думи. Защото където свършват аргументите, започва насилието. Пример за това са и реакциите след публикуването на карикатурите. "Не съжалявам, че публикувахме карикатурите. Никой от нас не смята, че една рисунка струва човешки живот. За жалост обаче има достатъчно публични личности, които мислят точно така. Който ме пита дали съжалявам за карикатурите, е все едно да попита някое момиче, станало жертва на изнасилване, дали съжалява, че е носило къса пола. Религиозната сатира не е престъпление в Дания, още по-малко покана за насилие. Както и късата пола не е покана за изнасилване. Сатирата и свободата на облеклото са две напълно легитимни действия в рамките на нашето общество."