Те са новото ляво

Много от сградите в центъра на София са с перфектно обновени фасади. От младежките строителни грехове на социализма не е останало много. А тийнейджърите по търговските улиците носят същите дрехи като връстниците си в Белград или Бирмингам - произведени все в Бангладеш. Колкото по-назад във времето остава 1989 година, толкова повече българите свикват с нормалността на свободната пазарна и корупционна икономика.

Това обаче не се харесва на всички. Сред образованите млади хора, много от които са учили в чужбина, има достатъчно критици, които не искат да приемат новия живот, произвеждащ едновременно изобилие и бедност. 30-годишната антроположка Рая е една от тях. Тя живее в Будапеща, където завършва докторската си дисертация, но прекарва ваканциите в родната си София. Преди две години заедно със свои съмишленици основава социалния център "Хаспел" - един вид ателие, което обаче се използва най-вече за провеждане на различни дискусии, изнасяне на доклади и планиране на демонстрации.

Новото недолюбвано малцинство

Обичайно в центъра се събират около трийсет души, предимно студенти. Групите, които използват помещението, са различни, и често не се познават помежду си. Свързва ги следният лайтмотив: те са новите алтернативни леви. Което ги превръща в недолюбвано малцинство в България.

"За хората всичко, което е било ляво, е лошо" - така Рая коментира нагласите след 1989 година и обяснява, че все още е трудно да се определиш отново като ляв. Но все повече млади българи се опитват да направят нещо, което през 1990-те години би било немислимо - да се обявят за леви, без да се свързват със стария комунизъм. В повечето случаи те са с висше образование, контактуват през Фейсбук и Туитър, разграничават се от утвърдените партии и синдикати - и търсят свое пространство.

Темите, които се обсъждат в "Хаспел", са най-различни. Има само едно условие - никакъв расизъм, никакъв сексизъм и ясно разграничение от дясноекстремистките течения.

Що се отнася до подема на десните екстремисти - той се вижда с просто око. Навсякъде из града могат да се открият изрисувани пречупени кръстове, по стените на сградите е пълно с реклами на неонацистки групи. Подобно на случващото се в други държави, и тук неонацистките движения се опитват да привлекат някои футболни агитки - и то успешно.

"Сред младежите е направо модерно да си десен екстремист", смята Рая. А тези, които страдат най-много от засилването на десните, са най-вече ромите, но също така имигрантите и турското малцинство. Жителите на бежанския център в столичния квартал "Овча купел" например постоянно стават жертва на расистки атаки. "Нападенията са ежедневие", разказва 30-годишният сомалиец Принс и допълва, че полицията дори отказва да изслуша пострадалите.

Медиите също не обръщат внимание на тези случаи. Но пък активистите от "Хаспел" редовно пътуват до покрайнините на града, за да чуят за проблемите на бежанците и да разпространят историите им сред обществеността.

Какво значи "ляво" за младите в София?

В "Хаспел" често текат дискусии по актуалните социологически теории. Същевременно центърът организира различни протестни прояви и демонстрации. Както през юни 2010, когато неонацисти нападнаха демонстриращите срещу българската политика спрямо бежанците. В резултат членовете на центърът създаде антирасистка платформа.

Хората от "Хаспел" протестират по начин, който стъписва "старите леви". Така например когато през януари 2012 хиляди българи излязоха на протест срещу добива на шистов газ, "старите" носиха плакати с надписи като ""Шел" иска да разсипе България!". Алтернативните леви от "Хаспел" от своя страна заявиха: "Вижте - "Шел" прави това навсякъде и правителствата го допускат".

АГ, ДПА, ДЩ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева