1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Те не са второ качество европейци

Б. Михайлова8 юни 2014

От началото на годината в провинция Райнланд-Пфалц е в ход проект, предназначен да помага на работниците мигранти от България и Румъния. А те определено имат нужда от помощ, казва пред Дойче веле юристката Мария Димчева.

https://p.dw.com/p/1CEDo
Снимка: Maria Dimcheva

ДВ: С влизането в сила на възможността за свободен избор на работно място и за българи и румънци, във федералната провинция Райнланд-Пфалц стартира проект, наречен "Начално обучение и консултиране на работници мигранти". Как се стигна до "задействането" на проекта и от какъв вид помощ имат нужда работниците?

- Работницитe мигранти по начало изпитват голяма нужда от информация по отношение на германското трудово и социално законодателство. Някои работодатели се възползват от този факт, както и от липсата на достатъчно владеене на немския език, и наемат мигрантитe при условия на труд, които не съответстват на законовите изисквания в Германия.

Райнланд-Пфалц е провинция, в която мигрантитe са заети преди всичко в производството на вино, плодове и зеленчуци. Проектът, който се изпълнява от Европейската асоциация за проблемите на работниците мигранти, е насочен към временно заетите - предимно румънци, българи, поляци и унгарци. Ние им предлагамe безплатнa консултация и обучение на място, включително на румънски и български език. Убедени сме, че само този, който знае правата си, може да ги защитава.

Европейската асоциация за проблемите на работниците мигранти се застъпва за правото на консултация на работниците мигранти на техния майчин език и именно в тази връзка от началото на 2014 година работим по проекта "Начално обучение и консултиране на работници мигранти", който се финансира от Министерството на социалните въпроси, труда, здравеопазването и демографията в провинция Райнланд-Пфалц и със средства на Европейския социален фонд.

ДВ: До момента към вас са се обърнали около 100 души. Какви са обичайните проблеми, които споделят, и какво можете да направите за тях? И още нещо - ако има експлоатация, кои се явяват експлоататорите?

- В някои от установенитe от нас случаи работниците мигранти получават трудово възнаграждение, което е по-ниско от тарифнатa работна заплата /когато има такава/ или е значително под обичайното за района трудово възнаграждение. Всъщност тази наша констатация кореспондира с едно изследване на германската Агенция по труда, според което всеки втори eмигрант от Източна Европа получава до 40 процента по-ниска заплата.

Wohnungen von Saisonarbeitern in Rheinland-Pfalz
Сезонните работници нерядко биват настанявани в контейнериСнимка: Maria Dimcheva

Много често работниците полагат извънреден труд, който не им се заплаща - например в селското стопанство по 12 часа на ден, шест дни в седмицата. Освен това те биват настанявани в места за подслон - т.нар. контейнери, разположени на полето или на строителната площадка, където условията на живот често са недостойни: по 4-5 души живеят в малка стая без гардероб, маса, столове и хладилник, a общите санитарни и кухненски помещения са недостатъчни за всички, пестеливо оборудвани или мръсни.

В сферитe на строителството, селското стопанство, почистването на сгради, месопреработвателната промишленост, транспортa и логистикатa не са рядкост случаитe, в които работниците мигранти се сблъскват с добре организирани престъпни мрежи на пазара на труда, с участието и на чуждестранни агенции за трудово посредничество /например румънски/ и чуждестранни фирми в качеството си на подизпълнители /включително български/.

ДВ: Може ли да се каже, че прогнозите за увеличение на притока от българи и румънци към Германия са се сбъднали? Какво се наблюдава в Райнланд-Пфалц и към кои сфери се насочват новопристигналите?

- Според актуалните данни, през първото тримесечие на 2014 г. в Германия са емигрирали 29 000 българи и румънци, което представлява увеличение с 48 процента в сравнение със същия период на миналата година. От същите тези данни става ясно, че към края на март 2014 година в Германия живеят 155 795 трудоспособни българи и само 10 223 от тях са безработни, което представлява 16,3 на сто. Всички други са заети чрез трудов договор, сезонна работа или еднолична фирма. Социални помощи получават около 17,6 процента.

Подобни са показателите и за останалите групи мигранти в Германия. На този фон дискусията по отношение на "натиска върху социалната система" от страна на новопристигнали българи и румънци може да се приеме по-скоро за популистка и обслужваща определени политически интереси, отколкото за обективно обоснована. Българските и румънските граждани имат всички права на граждани на Европейския съюз и могат да се ползуват неограничено от всички предоставени свободи. Няма и не може да има "второ качество европейци".

Maria Dimcheva Beraterin
Мария Димчева казва, че само който знае правата си, може да ги защитаваСнимка: Maria Dimcheva

ДВ: В рамките на проекта се осъществяват и акции на открито. Какво представляват те и как предвиждате да развивате проекта нататък?

- Работата на терен осигурява на работниците мигранти лесен и небюрократичен достъп на майчиния език до необходимата им трудово-правна информация. Благодарение на благоприятните климатични условия тази година, ние работим на терен още от март, като предоставяме информация за установените немски трудови и социални стандарти на работниците мигранти там, където те работят или живеят в Райнланд-Пфалц. За малки групи организирамe безплатни семинари извън работното време, където дискутирамe важни трудово-правни въпроси, които занимават работниците мигранти. Разбира се, надяваме се, че срокът на изпълнение на проекта ще бъде продължен, тъй като работниците мигранти все повече се нуждаят от информация и съвети. Защото все по-чести стават случаите, в които работодателите злоупотребяват с тежкото социално и икономическо положение на работниците имигранти от България и Румъния, принуждавайки ги да работят при несправедливи условия на труд. Увеличава се и броят на идентифицираните жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация.