1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Страхът на българската граница

Николай Цеков7 май 2014

Бой и наобратно: така пред скрита камера граничен служител описва тактиката за справяне с бежанския поток. Министър Йовчев обаче казва, че случаи на насилие над нелегални имигранти няма. Защо К. Кънев от БХК не му вярва?

https://p.dw.com/p/1BurC
Снимка: BGNES

С председателя на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев разговаря Николай Цеков:

В края на месец април правозащитната организация "Хюман Райтс Уоч" публикува доклад за отношението към бежанците в България, от който става ясно, че българските граничари са задържали хора на българска територия и незабавно са ги връщали в Турция без необходимите процедури и без възможност да подадат молби за убежище, често чрез използването на прекомерна сила. В документа се твърди, че някои от случаите са направо брутални. С подобни твърдения излезе по-рано и организацията "Бордър Мониторинг". В отговор на тежките обвинения българският министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев изтъкна преди няколко дни следното: "Няма случаи на насилие над нелегални имигранти, напротив – граничните полицаи често спасяват човешки живот. Не сме получили нито една забележка от "Фронтекс" за цялостна работа, включително за евентуално упражнено насилие спрямо задържаните на границата нелегални имигранти". Според Йовчев, обвиненията са "тежки лъжи и клевети срещу България". Председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев пък обяви, че правозащитниците по "нагъл, циничен и лъжлив начин заблуждават общественото мнение". Дали обаче това е истината?

Krassimir Kanev Helsinki Komitee Bulgarien
Красимир КъневСнимка: BGNES

Неудобните свидетели

Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев не вярва на нито една дума на вътрешния министър Йовчев. "По време на нашите проверки в приемните центрове задържаните също казваха, че са били бити. Нещо повече, някои от тях са били изтезавани с електрошокове", подчертава Кънев. Според него "тактиката" на "силово изблъскване" на търсещите убежище в България бежанци е факт. Тя е описана от множество свидетели в България и Турция. А според доклада на "Хюман Райтс Уоч", нейни жертви са станали поне 500 чужденци. Кънев разяснява, че тя включва насилствено натоварване на заловените на браздата мъже, жени и деца в превозни средства и изблъскването им на турска територия. "То е съпроводено от стрелба във въздуха и побоища предимно над мъжете, но има и случаи на пребити жени", посочва Кънев.

"Това, че българската полиция бие българите е доказано отдавна. По време на неотдавнашна анкета на Българския хелзинкски комитет в затворите например стана ясно, че между 20 и 30 на сто от затворниците са били бити по време на задържането си. Около тези хора често е имало роднини, а понякога и адвокати. Щом полицаите не се смущават да бият дори когато е възможно да се намерят много свидетели срещу тях, то какво остава за затънтените места на границата, където на практика е възможно всичко?!", пита Кънев. Според него, свидетелствата за побоите над бежанците звучат съвсем правдоподобно. Той обяснява, че те описват едни и същи силови прийоми за контрол и изтезания, независимо че са събирани от хора, идващи от съвсем различни държави (Сирия, Афганистан, Алжир или Мароко), и които са били настанени в отдалечени един от друг български лагери – от Елхово и Любимец на турската граница до пернишкото село Ковачевци.

Красимир Кънев разказва, че по време на инспекциите на Българския хелзинкски комитет в местата за настаняване на кандидатите за убежище на българо-турската граница експертите са се натъкнали на истински римейк на ужасилите света преди четири десетилетия "стадиони на Пиночет" – превърнатите в затвори от режима на чилийския диктатор спортни съоръжения. В една зала за баскетбол в Елхово например в малки килии с решетки са били събрани над 500 мъже, жени и деца. "Сега тази зала е празна, защото хората са преместени, а нови попълнения от търсещи закрила в България бежанци вече няма заради прилаганото на границата "силово изблъскване" на нуждаещите се от хуманитарна подкрепа хора", посочва Красимир Кънев.

Той уточнява, че заловените на българската граница нелегални имигранти нямат статут на бежанци в Турция, тъй като Анкара признава за бежанци само хора, бягащи от Европа. "Първата възможност на бягащите от Сирия или Афганистан хора да получат бежански статут е налична на границата на Европейския съюз с Турция. По силата на Дъблинските споразумения, България има задължението да приема и настанява бежанците, преминаващи границата ѝ. Вместо това, в редица случаи към тези хора се прилага насилие с цел да бъдат върнати обратно в Турция. По този начин се уврежда международният имидж на България или поне това, което е останало от него", изтъква председателят на Българския хелзинкски комитет.

Syrisches Kind
Според БХК, България е получила доста по-високи помощи за бежанците в сравнение със страни като Турция, Ливан и Йордания, които са по-тежко засегнати от бежанския проблемСнимка: BGNES

Къде отиват парите за бежанците?

Само през последните шест месеца за настаняване и изхранване на бежанците на българска територия София е получила 3.6 милиона евро от Европейската комисия, 2.4 милиона евро от Европейския бежански фонд, 1 милион евро от чешкото правителство и 50 хиляди евро от Словакия. Отделно Върховният комисариат на ООН за бежанците е превел на България 3.6 милиона долара само за изхранване на търсещите убежище в страната. По изчисления на Българския хелзинкски комитет, България получава значително по-голяма помощ за 13-те хиляди хора на нейна територия със статут на бежанци и на кандидати за убежище в сравнение с доста по-тежко засегнатите от бежанската вълна съседи на Сирия – Турция, Ливан и Йордания. "Петмилионният Ливан например не е по-богат от България, но там убежище са намерили поне 1.5 милиона сирийци. В Ливан обаче не хленчат по този повод", подчертава Красимир Кънев, който наскоро е бил на посещение в тази страна.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми