1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Спешна или смешна помощ?

6 юли 2013

Единният номер за спешни повиквания 112 беше въведен в България само формално. Днес все повече хора се убеждават, че номер 112 нито е истински единен, нито осигурява спешна помощ. За какво тогава са похарчени парите?

https://p.dw.com/p/192wX
Снимка: BGNES

Въпросът е за прокуратурата и косвено го постави министърът на здравеопазването Таня Андреева. През изминалата седмица тя съобщи, че ако човек има нужда от спешна медицинска помощ, когато „е важна всяка минута“, е по-добре да звънне на стария телефон 150, а не на телефон 112. Значи новият, според нея, не осигурява бързина.

Министър Андреева е напълно права, но точно в тази правота е скандалът. Преди 6-7 години, по времето на Тройната коалиция, Европейският съюз щедро финансира изграждането на тази нова система за спешни повиквания. Направи го по две причини – първо, за да може да има един и същи телефонен номер на територията на всички страни-членки на съюза, и второ – за да бъде осигурена по-бърза и по-ефективна помощ на гражданите на ЕС, т.е. и на тези в България.

Близо 5 години след въвеждането на единния номер 112 самият министър за здравеопазването подсказва нещо, което хората и без това отдавна знаят: телефон 112 нито е истински единен, нито осигурява бърза помощ. За какво тогава са отишли парите, с които той беше направен?

Старият тел. 150 по-надежден?

Министерската реакция дойде след разглеждането на един конкретен случай – смъртта на 11-годишния Теди, който след Великденската ваканция почина по време на час по физическо. Линейката, повикана на телефон 112, е пристигнала след 30 минути, макар че пътят от училището до Окръжна болница е пет минути, казва бащата на детето. След като в сряда разгледа резултатите от първата проверка и изиска още една, допълнителна, министър Андреева каза, че при спешните случаи е важна всяка минута. Затова, каза тя, е по-добре хората да звънят на стария телефон 150.

Gesundheitssystem Bulgarien
Лекарското съсловие в България знае недъзите на системата и често протестира срещу тяхСнимка: BGNES

Тези случаи са буквално десетки и в тях често пъти става дума за загубен човешки живот. Само дни след като почина малкият Теди, в Бургас почина и 47-годишен мъж, след като линейката се забави с 20 минути и пристигна след полицейската кола. Заглавие в столичен вестник от миналата година гласи, че 9 души са починали за един ден, без да дочакат линейката. Забавянията били с повече от час. Има смъртни случаи, настъпили след като диспечерите са успокоявали хората по телефона, че всичко е наред и няма повод за притеснения. Има други случаи, в които линейката пристига навреме и дори на верен адрес, но затова пък в съвсем друг град. Има и щастливи случаи – такива, които не са довели до летален изход. За помощ, пристигнала на втория час от катастрофа без жертви или на 20-ия час от щастливо приключила сърдечна криза. Миналата година затрупани от снега хора разказаха, че или не им вдигали телефона, или ги посъветвали да се обадят на следващия ден, тъй като са заети.

Таня Андреева не е първият министър, който установява, че спешната помощ не е спешна. Преди нея реагира министърът от служебното правителство, който направо задължи диспечерите от телефон 112 да прехвърлят автоматично обажданията за медицинска помощ към стария телефон 150.

Надали има нужда от повече доказателства, че телефон 112 не работи или не работи добре. Нищо, че беше един от най-скъпите проекти в страната. Емел Етем го обяви за успешен – тя лично отговаряше за неговата реализация в правителството на Станишев, съставено от социалисти, царисти и ДПС. Сега министър от следващо правителство на социалисти и ДПС казва, че телефон 112 не е ефективен. На кое от двете еднородни правителства трябва да вярваме?

Защо се бавят линейките?

Krankenwagen in Sofia Bulgarien
Има и куризони случаи на пристигнали навреме и на правилния адрес линейки, но в друг градСнимка: BGNES

Преглед на публикациите по въпроса дава ясен отговор: не е защото докторите си клатят краката, нито пък само заради това, че лекарските екипи са малко на брой - впрочем едно от дежурните оправдания. Линейките закъсняват, защото България не е въвела по правилния начин системата от диспечери, на които се обаждаме, ако имаме нужда. В другите държави от ЕС, както и в САЩ, човекът, който отговаря на спешния телефон, има нужната квалификация, за да разпознае нуждите на пострадалия. Този диспечер сам и незабавно определя екип от какви специалисти и от кое точно място да изпрати на съответния адрес. Междувременно диспечерът има и правомощията да окаже дистанционно елементарна първа помощ. Например, да каже на близкия на задушилия се човек как да провери дали пострадалият не си е глътнал езика.

В тези държави биха се смаяли, ако разберат, че българският диспечер е нещо като телефонист. Той само приема оплакването, а после на свой ред го препредава на друг диспечер в съответната централа - на пожарната, бързата помощ или спасителната служба. Там пък на свой ред определят кой екип да изпратят на място.

Иначе казано, телефон 112 се е превърнал в камък на шията, вместо да служи за помощ за хората. Изискването на ЕС да има единен спешен номер е било въведено само формално. В действителност това, което е станало покрай усвояването на средства, е забавяне на реакцията на спешната помощ с въвеждането на един излишен телефонен посредник.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми