1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

''Путинизирането'' на Източна Европа

Роберт Шварц/ КЦ26 септември 2014

Кризата с Украйна усили едно развитие, което се забелязваше и преди: в България, Румъния и Унгария все още са живи авторитарните рефлекси и антидемократичните маниери на управление, а това застрашава целия ЕС.

https://p.dw.com/p/1DLb2
Снимка: picture-alliance/AP Photo

Международната неправителствена организация Freedom House обърна внимание на последователното влошаване на демокрацията в някои нови страни-членки на ЕС. Унгария заема последното място в групата на т.нар. "утвърдени демокрации", като изостава значително от балтийските републики, Полша и Чехия. България и Румъния спадат към категорията на "полуутвърдените демокрации". В доклада на Freedom House се посочва, че "под претекст за реформи, някои правителствени ръководители систематично разграждат системата за демократично разделение на властите". Експертите на неправителствената организация още преди две години говореха за "путинизиране" на Централна и Източна Европа.

Унгария - от отличник до проблемно дете на ЕС

Голямата изненада, както навремето, така и сега, е Унгария. Дълги години страната минаваше за отличник в демократизирането и европейската интеграция. Сега обаче Унгария е пример за антидемократичен и авторитарен курс, зададен от премиера Виктор Орбан. Неговата дяснонационалистическа партия ФИДЕС има мнозинство от две трети в парламента и може сама да променя конституцията. Брюксел постоянно критикува и тясното сътрудничество на ФИДЕС с дясноектремистката и антисемитска партия "Йобик". Виктор Орбан обаче явно не се впечатлява много от тези критики.

Унгарският премиер е обявил Владимир Путин за свой пример, който му показвал как трябва да се внася "ред и законност" в една държава. По подобен маниер Орбан клейми "враговете" на Унгария, които преследвали "чужди интереси в ущърб на унгарската нация" и получавали "милионни подкупи от международните финансови кръгове". Виктор Орбан има предвид активисти на унгарското гражданско общество и на неправителствените организации, които защитават малцинствата и критикуват корупцията и политическото развитие на Унгария.

Viktor Orban Ungarn Parlamentswahl 7.4.
Виктор Орбан води авторитарна политика и се възхищава на Владимир ПутинСнимка: Reuters

Показателни за политиката на Орбан са зачестилите обиски на унгарската полиция в офиси на неправителствени организации, изземането на документи и компютри. Активисти в Будапеща все по-често говорят за "путинизиране" на Унгария и настояват за намесата на Брюксел. Симптоматични за политическия курс на Виктор Орбан са и примерите, на които той обяви, че подражава: Русия, Турция и Китай.

Националната гордост - оръжие в предизборната борба

Подобни примери за подражание има и румънският премиер Виктор Понта. Той непрекъснато повтаря, че Румъния трябва да тръгне по различен път от този на западните страни-членки на ЕС. Виктор Понта твърди, че с оглед на продължаващата рецесия в еврозоната, румънската икономика трябва да се ориентира на Изток.

Като кандидат за президент от партията на бившите комунисти, /изборите са на 2 ноември/ Виктор Понта се заигра на тънката национално-религиозна струна. Заяви в едно телевизионно интервю, че като "православен румънец" се гордее да стане кандидат за президент на страната си. Румънският премиер се появява почти всяка вечер в дискусионни предавания на централно направляваните румънски телевизии.

Ponta - Rumänien
Румънският премиер Понта пледира за това Румъния да се преориентира на ИзтокСнимка: Reuters

Национално-религиозният дискурс на Понта се усили, след като стана ясно, че най-големият му съперник Клаус Йоханис го застига в социологическите проучвания. Успешният кмет на Сибиу Йоханис принадлежи към германското протестантско малцинство и от една година е председател на либералната партия. Неговите противници не се свенят да използват ксенофобски и дори нацистки обиди, за да осуетят неговия възход. Виктор Понта обяви официално кандидатурата си в края на миналата садмица и използва отново националната символика. От цялата страна бяха докарани 50 000 гости, които празнуваха кандидатурата на Понта по начин, който напомня за ерата на Чаушеску преди 1989.

Копнеж по "Големия брат" от Изток

В това отношение България не изглежда по-добре. Още през 2008 - т.е. само година след влизането на страната в ЕС, социолозите регистрираха намаляващ ентусиазъм от европейското членство и растящ стремеж за сближаване с "Големия брат" в Москва. През май 2014 година германското правителство дори предупреди за директна намеса на Русия в българската политика.

В поверителен доклад на правителството в Берлин, който стана достояние на медиите, се казваше, че България е "Троянският кон" на Русия в ЕС. В документа се казваше още, че в БСП все още властват старите комунистически функционери, служителите на ДС и българските олигарси, които правят бизнес с протежетата на Путин. Тези връзки били толкова тесни, че Русия можела да оказва пряко влияние и върху българското законодателство.

Брюксел отправи и остри критики срещу планирания газопровод "Южен поток". България обеща, че ще отложи строежа, докато не получи одобрение от ЕС, но страната, която е силно зависима от руския газ, продължава да гледа на проекта като на свой национален приоритет. Интересно ще е да видим какъв компромис ще се намери на този спор след парламентарните избори на 5 октомври.

Ерозията на демократичните стандарти

Protest gegen den bulgarischen Präsidenten Georgi Parvanov
Старите елити и тяхното влияние накараха чужди наблюдатели да говорят за България като за "Троянски кон" на Русия в ЕССнимка: AP

Независимо от всичко това понятието "путинизиране" остава оспорвано. Депутатът от Бундестага и председател на Комисията по европейската политика в германския парламент Гунтер Крихбаум е на мнение, че това понятие не може да се прилага спрямо три така различни страни като Румъния, България и Унгария, но не крие, че развитията там представляват "голямо предизвикателство" пред ЕС.

Политологът Кай-Олаф Ланг от Фондацията "Наука и политика" в Берлин смята, че ерозията на демократичните стандарти в тези три държави не се дължи основно на руското влияние. Той е на мнение, че изтласкването на либералната демокрация и на прозрачността в тези страни създава нови пространства и шансове за навлизане на външни влияния, в това число и от Русия.

Независимо дали става дума за "путинизиране" или за някаква друга форма на "оригинална демокрация", Унгария, Румъния и България си остават проблемните деца на ЕС. На фона на украинската криза, техните антидемократични "подхлъзвания" водят до нови напрежения - вътре в ЕС, както и в отношенията на общността с Русия.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата