Пропадането на Детройт

Само през тази година Детройт е натрупал 327 милиона долара нови дългове, а сумите, които градът дължи на служители и пенсионери, възлизат на 14 милиарда долара! Детройт е на ръба на фалита. Губернаторът на Мичиган Рик Снайдър знае това много добре. И е твърдо решен да направи всичко възможно, за да предотврати най-лошото. Набелязаните от него мерки предвиждат драстични икономии, прекратяване на синдикалните договори и продажби на държавна собственост. Ако те не дадат резултат, фалитът на град Детройт /с неговите 700 хиляди жители/ ще е най-големият в американската история.

Но няма да е първият. През 2012-та калифорнийските градове Стоктън /с 300 хиляди жители/ и Сан Бернардино /с 213 хиляди жители/ обявиха фалит и прехвърлиха на щата пълномощията по управлението на финансите им. А щатът Мичиган трябваше да поеме грижата за шест изпаднали градове, сред които центрове на автомобилната индустрия като Флинт и Понтиак.

Анархия, страх, бедност

Цялата тази ситуация изглежда направо необяснима, като се има предвид, че след кризата през 2008-2009-та американската автомобилна индустрия се възстанови по блестящ начин. Както обяви Форд през февруари, продажбите били най-високите от шест години насам. Дженерал Мотърс в Детройт и Крайслер в Обърн Хилс /на 50 км северно от града/ също оповестиха, че февруари е бил най-успешният им месец от пет години насам, като при Крайслер тенденцията на нарастване на продажбите е трайна вече в продължение на 35 месеца.

Но доброто развитие на автомобилния бранш явно не успява да смекчи проблемите на Детройт. Работните места "отлитат" към южните щати и Мексико, работниците ги следват, а след тях изчезват и магазините, кината и училищата. Градът вече е твърде голям за прогресивно намаляващото население.

Детройт от години изпитва затруднения да гарантира нормалното функциониране на полицейската и противопожарната защита, обществения транспорт и извозването на сметта. Все повече квартали потъват в анархия, престъпността расте. А който живее в страх, бяга. Пенсионираната полицейска служителка Сандра Брънсън споделя в интервю по радиото, че е напуснала града, защото се чувствала сигурна само в дома си. Жената разказва и за многократните съкращения на социални услуги и намаления на заплатата, които й били наложени през последните години. "Говори се, че някои пенсионери са в толкова бедстващо положение, че не могат да си плащат храната и лекарствата. Това е ужасно", казва Сандра Брънсън.

Надеждата умира последна

Само преди година губернаторът-републиканец на щата Мичиган Рик Снайдър казваше, че Детройт няма как да бъде поставен под запрещение - най-малкото поради опасенията от социално и политическо напрежение. А тези опасения са съвсем оправдани с оглед на факта, че мнозинството местни жители са чернокожи и поддържат демократите, докато губернаторът е бял и републиканец.

Днес Снайдър вече няма избор. Градът разполага със срок от една седмица да се противопостави на назначаването на извънреден управляващ, който да се заеме със санирането. Но в Детройт знаят, че не могат да се справят без помощ отвън, поради което кметът Дейв Бинг казва, че е съгласен на сътрудничество, ако новият управляващ санира финансите и подобри качеството на живота в града. Това звучи като обещание. Но може да се възприеме и като заплаха.

Мнозина все още вярват в спасението на Детройт. Идеи не липсват - като например в изоставените фабрики да се отглеждат домати и така да се оползотворят пространствата. Но беднотията се задълбочава все повече. А градът се "самолишава" от данъци в размер на 130 милиона долара, тъй като няма достатъчно данъчни инспектори, които да ги съберат...

АГ, ДПА, ВО, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел