„Наздраве!” или договор на хартия?

Германският флотски офицер изпаднал почти в криза от недоумение: неговият български колега всяка вечер проверявал дали са изпълнени заповедите, издадени през деня за екипажа на българския военен кораб. Заповедите във флота са безусловни, тяхното изпълнение не се нуждае от проверка, убеден бил германецът, който съответно стигнал до извода, че при българските му колеги всичко е обърнато надолу с главата.

Това е едно от междукултурните недоразумения, за които разказва Зигрун Комати в книгата „Културен шок”. Като класически посредник, който умее да държи в главата си и двете гледни точки, Комати, слава Богу, не застива в

даскалската поза на единствено правия

Тя своевременно уведомява потенциалните си читатели (германци, които имат делови или други интереси в България), че тяхната собствена истина не е абсолютна и не бива механично да се пренася в една различна културна среда. Обобщения като „В България правилата не важат” или „Тук никой не спазва закона” са изходно сбъркани, защото не отчитат историята и манталитета на българите – това в общи линии е изводът на авторката, който навярно ще изненада читателите не само в Германия, но дори в България.

Че българите гледат на законите и правилата доста по-безгрижно, отколкото германците, е банален факт и Зигрун Комати не го отрича. Тя обаче се опитва да съпостави двете различни координатни системи и много

прозорливо синтезира разминаванията

За българите държавата и законът исторически са враждебни институции, към които в най-добрия случай се нагласяш, без обаче много-много да им вярваш. Вярваш и се осланяш много повече на семейството, на близките, на хората, с които си изградил лични отношения. Към германските бизнесмени Комати има един съвършено простичък съвет: не разчитайте само на хартиения договор, а помнете, че българите могат да импровизират и да излизат от трудни ситуации, стига личните отношения между партньорите да са стабилни. От собствен опит знам колко неразбираемо звучи подобна препоръка в ушите на средностатистическия германец. И до какви провали може да доведе тази неразбираемост, както онагледява в книгата и Зигрун Комати с няколко примера на рухнали бизнес-проекти.

Обезоръжаваща сърдечност и гостоприемство

ядене-пиене и лакардии до зори, а после се оказва, че я почвата е отровена, я няма разрешително за строеж, я нещо друго – и всичките пари, хвърлени от германците в 6-седмична експертна подготовка, компютърна презентация и командироване на дузина специалисти до София, в крайна сметка отиват на вятъра. „Работата не е заек, та да избяга” – между другото и с тази българска поговорка (също твърде несъвместима с деловата настройка на германския бизнесмен) авторката описва един от многобройните културните капани, които дебнат неподготвения инвеститор в България. Към иначе точния анализ на Зигрун Комати мога да направя една-единствена уговорка: в България нещата бързо се променят, а новите бизнес-поколения вече пият минерална вода, ходят на фитнес и си лягат с кокошките, за да могат с бистра глава да четат хартиените договори.

Dieter Flader, Sigrun Comati

Kulturschock

Interkulturelle Handlungskonflikte westlicher Unternehmen in Mittelost- und Südosteuropa

VSV, Wiesbaden 2008

ISBN 978-3-531-16078-8