Медицинският рекет по Черноморието

Западните медии предупреждават посетителите на българските черноморски курорти за съществуващата в тях медицина "на черно“. В наша публикация от 22 юли описахме механизма на този вид сенчеста спешна медицинска помощ с участието на нелегални лечители, хотелиери и таксиметрови шофьори и със съдействието на местната власт и полицията. И ако туристите от Западна Европа могат да разчитат на европейската си здравна осигуровка за лечение в по-големите болници по Черноморието, то за руските туристи решението е само принудително плащане в брой по умопомрачителни и никому неизвестни тарифи. По правило документи, с които пациентите по-късно могат да изискат от своя застраховател да покрият разходите им, не се издават. Както и във всички сфери на процъфтяващата сива икономика в България, сенчестите здравни „услуги“ също се стараят да не оставят следи.

Пазете се от травматолог!

Отзивите в рускоезичните сайтове често засягат трите най-големи опасности, които дебнат туристите от бившите съветски републики - лошото обслужване, опитите да бъдат ограбени в чейнджбюрата и на улицата и кошмара да се разболеят или наранят в България.

„Искам да предупредя всички за едно обстоятелство, което може да ви съсипе почивката или даже да я прекрати. Много предпазливо се обръщайте за съдействие при травматологичен проблем към медицинските пунктове, особено в района на Слънчев бряг. Това всъщност са входни точки на криминална мрежа, сблъсъкът с която е крайно нежелателен“, пише потребителят Cheram43 в сайта awaytravel.ru. Руският турист бил с навехнат крак и, за да успокои съпругата си, се консултирал в плажен медицински пункт. Тази "консултация" му излязла 80 евро, а за транспортирането му до многопрофилната болница „Дева Мария“ в Бургас той трябвало да плати още 165 евро - на "началника" на плажния медицински пункт, който се направил на "Бърза помощ", откарвайки пациента до болницата с личната си кола.

Но това било само началото: незнайно защо в болницата му взели кръв от пръста и го настанили го в отделение. Чак при изписването разбрал, че само приемането му за лечение струвало 799 лева. Пациентът така и не видял ценоразпис, нито пък някой го предупредил за това, което го очаквало. След 4 дни престой при извънредно скромно лечение и условия му била представена сметка за 6 000 лева, от които 1 875 лева за болнично легло и още 2 500 лева за това, че е бил сам в стая (не по негова воля). Последния ден руският турист дори бил държан заключен докато не плати в брой, защото в болницата трудно щели да си вземат парите от застрахователите.

"Сблъсках се с безпределна алчност и безочливост“, споделя патиланецът от Слънчев бряг. Друг руски турист също пише във форумите, че при подобен случай в частна клиника му взели 150 лева за обикновена (лошо направена) превръзка с риванол, която паднала след 10 минути. „Няма как да излезеш от тези клиники, ако не платиш всичко, което ти поискат. Чак тогава ти дават магнитна карта за напускане. Нямат ценоразписи, а по телефона ме излъгаха за цената на „услугата“. Няма никакъв смисъл от правенето на медицински застраховки за България!“, обобщава потърпевшият.

Експерт: по-важни са положителните отзиви

Шефът на софийския Институт за анализи и оценки в туризма Румен Драганов не вярва на сайтове и отзиви за българския туризъм. Според него имиджът на българския туризъм се крепи на факта, че места в хотелите за август няма, а заетостта на персонала в бранша е стопроцентова. „Тези хора, дето идват в България, за какво идват - те не четат ли сайтове и мнения? 38 процента от посетилите България чуждестранни туристи идват повторно на почивка. Защо биха го правили при толкова отрицателни публикации за българските курорти“, пита се Драганов.

Експертът е пресметнал, че от 600 хиляди руски туристи не повече от 10 хиляди са написали отзиви за България в интернет. От тях обаче едва 5 процента са отрицателни. Що се отнася до медицинския рекет в курортите, Драганов си го обяснява с това, че в България няма регулации за туристическите зони. „Слънчев бряг е пример за безвластие и анархия. Да вземем например катаджиите - те също прибират парите от рушветите за себе си, но тяхното присъствие на пътя все пак ни кара да спазваме знаците“, посочва Румен Драганов.