1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кърпени души

5 юни 2012

Една българка, която от години живее в Швейцария, пише в своите книги за "кърпената" идентичност на човека. Според Евелина Йекер днес живеем в състояние на непрекъсната разкъсаност между различните си идентичности.

https://p.dw.com/p/158C3
Снимка: Fotolia/mimoza1d

Съвременният човек се обвързва все по-малко с общности, колективи и традиционни ценности като солидарност, единство, взаимопомощ. Той все по-рядко се съобразява с предишни, наследени, общоприети норми. Този постмодерен човек е индивидуалист, той непрекъснато разполага с богат избор от възможности и дори от идентичности. Днес идентичността на човека няма един-единствен център, тя е фрагментирана, "скърпена" от различни отделни парченца - това са думи на Евелина Йекер, писател и психоаналитик. В своите книги тя говори за "кърпената" идентичност на българи, германци и швейцарци.

Съвременникът като "шарена черга"

"Личността днес вече се разглежда като съвкупност от множество частични личности и частични идентичности. В този смисъл всеки има неограничената свобода да избира идентичностите, в които иска да живее, а също така и своя морал, своята етика, за които единствено той носи лична отговорност. Днес на живота се гледа все повече като на серия от проекти, идентичността се проявява като хамелeонска идентичност или пък като серия от идентичности. А гъвкавостта, мобилността и "силата на слабото обвързване" диктуват поведението", казва Йекер и цитира полско-британския социолог Зигмунд Бауман, който пише за постмодерния страх от обвързване. Според Бауман в днешното общество постепенно изчезват стабилните и статични опори, а самото общество става флуидно.

Евелина Йекер говори и за "мултифренията" – понятие, създадено от американския социален психолог Кенет Герген като препратка към шизофренията. Самият Герген го формулира така: "С "мултифрения" исках да опиша настоящия ни опит: ние ставаме все повече част от една нарастваща мрежа от връзки - директни междучовешки, но и от електронни, "вторични". Върху нас връхлита едно невероятно бързо нарастващо многообразие от желания, опции, възможности, задължения и ценности. И ние трябва да живеем с факта, че много неща са безкрайно противоречиви.“

Целият живот е един вандалски акт?

Symbolbild Angst Verzweiflung Trauer Hilfslosigkeit
Личността днес - съвкупност от множество частични личности и идентичностиСнимка: Fotolia/Pavel Parmenov

В своя роман "Обядът на семейство Щум" Евелина Йекер се занимава с необходимостта от промяна в човешкия живот, но и с агресиите, които се отприщват при тази промяна. "Целият живот е един вандалски акт", пише тя. А ето и обяснението й:

"Агресията (разбрана в по-широкия смисъл на думата!) у човека e част от неговата същност. Имам предвид от една страна онази агресия, с която той навлиза в света и се бори с него, с която, рушейки нещо старо, човекът постоянно (понякога дори и без да иска) създава нещо ново, проправя път, открива посока. Агресията е един от мощните двигатели на човешкото развитие. Ако у човека липсваше агресия, той не би оцелял до наши дни. От друга страна обаче деструктивната форма на агресията (отявлена или скрита), с която все по-често се срещаме, се очертава като все по-голям проблем на съвремието ни. Според мен и двете форми на агресия - конструктивната и деструктивната, всяка по своему в зависимост от стихийността си и от силата на енергията, с която се проявяват, превръщат живота във вандалски акт."

Автор: А. Ненкова, Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата