1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Краят на тайните около ''Южен поток''

Татяна Ваксберг9 май 2014

Дълъг списък, който съдържа 678 документи, архивирани под името "Южен поток", слага край на тайните около руския газов проект и българското участие в него. Ето какво научи Татяна Ваксберг, след като прегледа документите:

https://p.dw.com/p/1Bwre
Снимка: BGNES

Кабинетът на Пламен Орешарски очевидно работи три пъти по-усърдно по проекта „Южен поток“, отколкото са го правили правителствата преди него. Това проличава от документацията по газопровода, съхранявана през последните 7 години в Министерството на икономиката. Списъкът с тези документи, с който Дойче Веле разполага, беше изискан от Административния съд в рамките на дело за достъп до обществена информация. Той слага точка на дългогодишната потайност около руския газов проект.

Кой, кога, защо?

„Заведохме делото преди няколко месеца“, казва за Дойче Веле икономистът Мартин Димитров, който е един от ищците. „Искахме съдът да постанови, че информацията за „Южен поток” не може да бъде засекретявана и укривана от обществото“. Димитров припомня, че тайните около „Южен поток“ са по-особени, тъй като информацията за газопровода е била укривана включително от министри и депутати.

„Дълго време от Министерството на икономиката твърдяха, че при тях не се съхранява никаква документация по темата, защото всичко се пазело в Българския енергиен холдинг“, посочва Мартин Димитров. Според него, тази лъжа си има обяснение: холдингът не подлежи на контрол по Закона за достъп до обществена информация. Съгласно този закон съдът не би могъл да задължи холдинга да предостави исканата информация. Но би могъл да задължи едно министерство.

Документите, които "не съществуват"

Резултатът от тази битка е един списък, дълъг около 70 страници. В него са описани общо 678 документи, архивирани под името „Южен поток“. Повечето от тях не са свързани нито с икономически стратегии, нито с финансови разчети или строителни изчисления. Най-често става дума за информация от дипломатически срещи, доклади от посолства и сведения за по-сензационни чуждестранни публикации по темата.

Значителен брой документи съдържат информация за срещи на български официални лица с представители на други балкански държави - не само със съседните Румъния и Сърбия, но и с Хърватия и с Република Сръбска в Босна, например. Очевидно България не е била фокусирана само върху българската част от трасето или върху отстояването на проекта в Брюксел - тя е играла далеч по-активна роля в цялостното реализиране на руския газов проект. „Много от нещата, които прочетохме, ги знаем отдавна“, коментира Мартин Димитров. „Но чак сега имаме нещо черно на бяло, чак сега можем да го докажем“, добавя той.

Документите, получени след увъртане и отлагане от Министерството на икономиката и енергетиката, предлагат една безапелационна картина: от всичките четири последни правителства именно кабинетът на Пламен Орешарски се е посветил най-усърдно на каузата „Южен поток“. Само за първите три месеца на тази година министерството се е занимало с 86 документа, свързани с газопровода - точно толкова, колкото са се натрупали в същото министерство за цялата 2012 година.

Bulgarien Politik Gazprom Pipeline
През ноември 2012 година България подписа инвестиционното решение за строителството на газопровода "Южен поток". На снимката: тогавашният премиер Бойко Борисов и шефът на "Газпром" Алексей Милер.Снимка: picture-alliance/dpa

Според описа, Министерството на икономиката е архивирало общо 37 документа през 2007-ма - годината, в която за първи път се говори официално за проекта „Южен поток“. В следващите година и половина, в които управлява Сергей Станишев начело на Тройната коалиция, в министерството се натрупват още 96 документа. През остатъка от 2009 година, когато вече управлява Бойко Борисов, документите са общо 20. Това е и периодът, в който българският премиер се оплака на руския си колега Владимир Путин, че в София нямало никаква документация за „Южен поток“. Прегледът на описа показва, че това не е съвсем вярно: информация е имало, но очевидно не е била достатъчна. Краят на 2009 година е белязан от непрекъснати справки за свършеното по „Южен поток“ до съответния момент. В годините на ГЕРБ постъпва следната документация: 91 документа за 2010 година, 108 за 2011 година, 85 за 2012 година.

През 2013 година се забелязва рязък ръст на документацията - по време на управлението на Бойко Борисов и Марин Райков (януари-май) са натрупани само 47 документа, докато от момента, в който е съставено правителството на Пламен Орешарски, броят им вече надминава 130. В цялата седемгодишна история на "Южен поток“ не е имало по-активен период.

"Най-страшният извод"

Но не е само количеството. От описа става ясно, че руската страна в проекта „Южен поток“ е „предложила изменение в българското законодателство, което е било внесено от депутати на БСП и гласувано в пленарна зала“, казва Мартин Димитров. За него това е основният и „най-страшен“ извод от документите. Всъщност, не от документите, а от описа им. Засега никой не е чел самите документи, но икономистите на Реформаторския блок обещават да ги изискат. „Преди да са ни казали, че документите са изчезнали, нали разбирате?“, казва Мартин Димитров.