Как ни управляват?
15 ноември 2012
Гърция и Италия показват недвусмислено, че когато една страна години наред е била управлявана зле, провалът е неизбежен. Тези примери сочат колко опасна е ерозията на демократичните стандарти и колко съсипващо е лошото управление, особено на фона на острата конкуренция в световен мащаб. Днешните общества просто вече не могат да си позволяват да допускат и най-малката грешка. Обществените модели, наложили се след Втората световна война, са поставени на изпитание, по-силно от когато и да било преди. Онези западни държави, които са пропуснали да се реформират и са управлявани от неспособен или дори корумпиран политически елит, изостават много бързо.
Причините за упадъка
Човешките общества са постоянно застрашени - те са изложени на превратностите на природата, войните и вътрешните катаклизми. Само че не всички заплахи са просто съдба, която се разпорежда с живота на безпомощните общества. Още през Средновековието преддемократичните италиански градове-държави показват, че благосъстоянието на обществото зависи от това дали гражданите ще си изберат добри управници.
Индивидуалната отговорност, независимите и добре функциониращи институции са от изключително значение за благосъстоянието на обществото. Решаваща роля за упадъка на страни като Гърция, Италия и Испания играят именно неефективните и корумпирани институции, егоистичният политически и обществен елит, зле функциониращите контролни органи и популистката политическа култура. Както и нежеланието на граждани и политици да започнат болезнени реформи.
Застоят по правило се наказва
Представата, че помощите от Брюксел имат само положителен ефект, днес вече не отговаря напълно на реалността - много от средствата, отпускани от европейските фондове, по-скоро укрепват, отколкото отслабват клиентелистките структури.
До края на 80-те години стара Европа нямаше съмнения, че благосъстоянието автоматично ще продължи да се умножава, а покрай това социалната държава ще се разраства още повече. Еврокризата обаче ни напомни, че всеки застой се наказва, натискът за промени е постоянен. И изисква съответната подготовка. А обществата, които не се противопоставят на разпада на собствената си политическа култура, които не предприемат нищо срещу ерозията на своите институции и тихомълком понасят корупцията, се оказват неспособни да отговорят на тези промени.
АГ, ДВ, ДПА, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова