1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Каква религия е ислямът?

АГ, ФР, НЦЦ /ЕЛ, БУ28 септември 2014

Прави ли са християните да смятат исляма за "религия на войната"? И защо всевъзможни ислямски фундаменталисти имат почти неограничено поле за действия? Предлагаме Ви мнения на две известни авторки от турски произход.

https://p.dw.com/p/1DMHZ
Снимка: AFP/Getty Images

Преди четири години Тило Сарацин, авторът на силно оспорваната книга "Германия се самоунищожава", призна в интервю, че издателството пожелало да замени думата "раса" с "етнос". Той признава, че приел с голяма доза безразличие тази и някои други предложения на издателството, които целели да премахнат част от взривоопасния заряд на текста. Поради това, навсякъде, където в книгата се говори за "етнос", авторът всъщност има предвид "раса".

Франкфуртската социоложка Наим Чакър вижда в тази подмяна израз на една обща тенденция в Германия. Според нея, етнос се използва като евфемистичен заместител на понятието раса. В този смисъл тя твърди, че Сарацин изобщо не е изолиран случай в Германия, а е пример за един общоприет модел на мислене в Германия, който се откривал във всички социални слоеве.

И все пак раса и етнос не са пълни синоними. Затова смесването на понятията, според Чакър, говори за неорасизъм, който постулира не толкова превъзходството на определени раси, колкото уж неизбежната разлика между определени култури и етноси.

"Чужд" винаги изразява отношение

Наим Чакър е авторка на изследване за анатомията на ислямофобията в Германия. В него тя анализира подробно съдържанието на понятия като "свои", "чужди", "културна и религиозна идентичност". Според нея отношението на мнозинството /т.е. германското немюсюлманско население/ към исляма по особено драстичен начин разкрива желанието за разграничаване от него: Ислямът се представя като "етническа" религиозна общност и "затворена в себе си, хомогенна култура".

"Така погледнато, мюсюлманите в германското общество се "редуцират" до представата за исляма, макар те да е само един елемент от определящите ги характеристики, докато представителите на християнското мнозинство никога не биват възприемани само като последователи на Христовото учение", пише Наим Чакър.

Symbolbild Religion Islam Christentum
Ислям и християнство - по какво си приличат и какво ги отличава?Снимка: picture-alliance/landov

Тези "обичайни" дискриминации маркират политическия, социалния и религиозния дебат в страната, заключава тя и пояснява, че дискриминацията не се дължи толкова на ислямския тероризъм, колкото надълбоко залегнали в обществото неорасистки възгледи , превръщащи исляма във "враг", "чужда култура" и "различен етнос".

Култура на съмнението

На друг аспект от дебата за исляма акцентира социоложката и публицистка от турски произход Неджла Келек. Във фейлетон на страниците на швейцарския "Нойе цюрхер цайтунг" тя пледира за по-критичен поглед на мюсюлманите към тяхната религия. Този процес на критично самовглеждане, съществувал в "златната ера на Дамаск и Багдад" според нея, е бил твърде рано изоставен. В християнската религия, обратно, той започва от времето на Първия църковно-народен събор в Никея през 325 г. - тоест триста години преди появата на Мохамед, и не е спирал и до днес. Вярно, този процес не е вярвял равномерно, в него също е имало периоди на застой и регрес, но християните от рано осъзнават необходимостта да се спори около същината на тяхната религия.

В своята история, ислямът, за съжаление е пропуснал възможността да води подобен теологичен дискурс, заключава Неджла Келек. Затова приносът на ислямските мислители към филисофската история на човечеството през последните 500 години си остава направо оскъден и допуска широки полета за изява на всевъзможни сектанти.

Миролюбивите мюсюлмани ще си останат без аргументи пред фундаменталистите дотогава, докато приемат Корана като свещен текст, неподлежащ на критично вглеждане и тълкувание. В това отношение ислямознанието е в дълг пред обществото, смята Келек. Мюсюлманите са длъжни да започнат дискусията за своята вяра и да докажат, че тяхната религия действително има място в рамките на днешното светско общество. Всичко това обаче няма да се окаже достатъчно, ако страхът и боязънта си останат основните чувства, определящи отношението на мюсюлманите към Алах, предрича още социоложката Неджла Келек.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми