1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Игрите с пенсиите

Ясен Бояджиев21 октомври 2013

Да се пенсионираш по-рано и с по-голяма пенсия - за това мечтаят мнозина. За съжаление това е невъзможно, казват експертите. Българските политици обаче се канят да докажат точно обратното. Пита се: на каква цена?

https://p.dw.com/p/1A2vx
Снимка: BGNES

Коментар на Ясен Бояджиев:

От първия си ден сегашното българско правителство се самоопределя като "експертно-политическо". На всички е ясно, че с този новоизкован термин трябваше да се заобиколи неудобната дума "коалиция" и да се придаде известна доза приличие на странното мнозинство, подкрепящо това правителство. След някои от първите решения и назначения на мнозинството и правителството пък мнозина са твърдо убедени, че в тяхната формула има и трети, при това решаващ елемент, който трябва да остане скрит за широката публика.

В случая, за който ще говорим сега, едва ли могат да се търсят някакви преки задкулисни интереси. Става дума за следното: като част от големия дебат за бюджета предстои да се вземат важни решения, свързани с пенсионната система. Те дават на управляващите рядката възможност да докажат на практика "експертно-политическата" си претенция, като на основата на обективните данни и здравия разум защитят дългосрочния обществен интерес.

При това има две обстоятелства, които значително ги улесняват. Първо: пенсионната система е в ресора на министър, който по най-безспорен и благоприятен начин съчетава в себе си експертното и политическото. Става дума за социалния министър, чиято компетентност е отдавна и единодушно призната от всички, независимо от всякаква партийна принадлежност и пристрастност.

И второ: за разлика от друг път, когато експертните мнения дават различни варианти за политически решения, сега експертите са единодушни. Защото, за разлика от други сложни икономически и социални проблеми, при пенсионната система диагнозата е доста ясна и еднозначна.

Eine Stotinka (Zahl)
Дефицитът в пенсионната система е огроменСнимка: buFka/Fotolia

Диагнозата на пенсионната система

Започналата в края на миналия век пенсионна реформа, основаваща се на дългосрочни разчети, постепенно бе опорочена с необмислени и конюнктурни решения, които, намалявайки приходите и увеличавайки разходите, отново изправиха пенсионната система на ръба на катастрофата. Дефицитът започна да нараства главоломно и придоби хроничен характер: през 2003-та е бил 230 милиона, през 2013-та ще е около 2 милиарда лева. Днес вече близо 60 процента от приходите в системата идват не от осигуровки, а от данъци. А това на практика означава, че пазарувайки, чрез косвените данъци пенсионерите сами си плащат голяма част от пенсиите.

Ситуацията допълнително се влоши в последните години заради кризата и високата безработица. Днес все по-малко работещи внасят все по-малко осигуровки. Миналата година на 100 работещи се падат 80 пенсионери, а съотношението, при което разходопокривната пенсионна система може да бъде устойчива, е един пенсионер на трима работещи.

Заради демографската тенденция този показател ще продължи да се влошава дори и когато кризата свърши и безработицата намалее. Според доклад на Световната банка, България е на път да се превърне в "страната с най-рязък спад в света в съотношението между застаряващо население и население в трудоспособна възраст". Около средата на века работещите хора ще са с 40% по-малко, един от всеки трима българи ще е на възраст над 65 години и едва половината от всички българи ще са в трудоспособна възраст. Тогава разходите за пенсиите ще превишават приходите от осигуровки с почти 15 млрд. лева. А стандартът на живот на пенсионерите ще е все така мизерен като сега. Днес 60 на сто от хората на възраст над 65 години са в риск от бедност или социално изключване.

Паралелно нараства и средният брой на годините, в които пенсионерите получават пенсия. По данни на Националния осигурителен институт от 2000-та до 2010-та година при жените става въпрос за нарастване с 6 години (от 18 на 24), а при мъжете с 4 години (от 15 на 19). Това се дължи не толкова на нарастване на продължителността на живота, колкото на множеството възможности за ранно пенсиониране. На книга през миналата година при най-масовата категория изискваната възраст за пенсиониране беше 63 години и 4 месеца за мъжете и 60 години и 4 месеца за жените. Реално обаче средната възраст на пенсиониралите се през миналата година е била 56 години и 2 месеца. За сравнение: дори в далечната 1990 година тази възраст е била по-висока - 57 години. През 2012-та пък цели 15 процента от тези, които са се пенсионирали, са били на възраст под 45 години.

Какво не бива да се прави

При днешното състояние и тенденции спасяването на пенсионната система изисква радикални мерки и цялостна реконструкция. Какви да са те? Какво точно трябва да се направи? Тези въпроси са спорни, тук мненията са различни. Всички експерти обаче са единодушни какво не бива да се прави. Не бива например да се разширяват възможностите за ранно пенсиониране. Точно обратното – по принцип ранното пенсиониране постепенно трябва да се премахва, а на първо време - да се ограничава. Поне чрез нарастване на минималния стаж и въвеждане на минимална възраст за пенсиониране при военните и полицаите например. На това мнение е и експертът-политик социален министър. "Ранното пенсиониране е проблем на осигурителната система. Осигурителният риск, който се покрива с парите от пенсии, се нарича старост, а не младост. Старостта се измерва с години и от тази гледна точка трябва да има възраст", казва той. Колегите му политици обаче се канят да направят точно обратното.

През миналата година бе направена малка стъпка във вярната посока при военните. Необходимият стаж бе повишен от 25 на 27 години. Бе въведена и минимална възраст за пенсиониране. Сега обаче се готви връщане към старото положение. Инициатори са социалистите, но при гласуване в парламентарна комисия миналата седмица и представители на ДПС бламираха излъчения от техните редове социален министър. Според вносителите на законопроекта, изискването за възраст трябва да отпадне, тъй като поставяло "българските военни в дискриминационно положение спрямо останалите категории". Разбира се, "дискриминационното положение" би могло да се избегне и в обратната посока – като се въведе изискване за минимална възраст и при "останалите категории", например за служителите на МВР, за което настояват всички експерти и самият социален министър. Искането им обаче среща жестока съпротива и по всяка вероятност няма да мине.

Нещо повече – мнозинството се кани да отвори широко вратата за по-ранно пенсиониране на още десетки хиляди хора, на които не им достигат до 24 месеца стаж и/или възраст. Според специалистите вместо по този начин системата да се дестабилизира допълнително, тези хора би трябвало да бъдат включени в съществуващите програми, за да си набавят необходимия стаж. Все пак това е и в техен интерес. Иначе до края на живота си биха получавали по-малки пенсии.

Има и още нещо, което според експертите не бива да се прави, но по всичко личи, че ще бъде направено: въведеното от предишните управляващи постепенно нарастване на възрастта за пенсиониране ще бъде "замразено" за една година с мотива, че хората имали нужда от "глътка въздух". Само че после, както става обикновено при такива болезнени реформи, "размразяването" ще е още по-трудно, а и накрая, за да се компенсира днешното отлагане, нарастването на възрастта за пенсиониране ще трябва да се направи много по-бързо и болезнено. Защото, както казва социалният министър, "трябва да сме наясно, че увеличаването на възрастта е безалтернативно".

Hassan Ademov Minister Bulgarien
Българският социален министър Хасан АдемовСнимка: BGNES

Защо го правят?

Окончателните решения все още не са взети. Не е късно политиците да се вслушат в предупрежденията на експертите и грешките да бъдат избегнати. Както изглежда обаче все по-невероятно е да го направят. Дежурният отговор на въпроса "защо" гласи: за доброто на хората.

Намеренията на управляващите ще нанесат нов удар на осигурителната система с широки отражения в цялата икономика и социална сфера. Най-видимият ефект от тях ще са около 250 милиона лева допълнителни разходи (според разчетите на Националния осигурителен институт). Те ще придадат на системата допълнително ускорение в неотклонното ѝ движение по спиралата надолу – все по-голям дефицит, все повече пари за пенсии от бюджета, по-малко пари за здравеопазване, образование, пътища и всичко друго, по-нисък икономически растеж, по-малко работни места, все по-ниско доверие в пенсионната система, по-голям "сив" сектор, все така ниски пенсии...

Тъй че по-вероятното обяснение е друго: купуване на краткосрочна, конюнктурна подкрепа чрез откровено популистки подаръци за сметка на дългосрочния обществен интерес. Цената ще я плащат всички.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми