Запознайте се с агентите на ДС

По този показател Държавна сигурност изобщо не може да се мери с източногерманската си посестрима Щази, чийто апарат само от нещатни сътрудници е наброявал 174 хиляди души. Ще рече, че на всеки 60 източногерманци се е падал по един доносник. При това тази цифра не включва онези 91 хиляди сътрудници, които са работили на щат в тайната полиция - тоест, на всеки 180 граждани на ГДР е имало по един платен агент. Излиза, че никоя друга държава в целия Източен блок не е разполагала с толкова гъста мрежа от щатни и нещатни сътрудници. За сравнение: през 1990 г. руското КГБ е имало 480 хиляди щатни сътрудници, което при население от 285 милиона души означава, че на 595 руснаци се е падал по един агент на КГБ.

Агенти, резиденти, доверени лица...

До тези изводи стига германският изследовател Кристофер Неринг. Работата му с архивите показва, че от края на 1979-та до средата на 1986-та агентурният апарат на българската ДС се е увеличил с 36% (9 696 души). Високият брой на безпартийните и нискообразованите (средно образование) сред нещатните сътрудници на ДС се обяснява с това, че по съветски модел партийни членове е можело да бъдат вербувани за нещатни сътрудници само с изричното съгласие на партийните организации или с решение на ЦК на БКП.

Агентурният апарат на ДС се е разделял на 4 категории сътрудници: агенти, резиденти и два вида собственици - на явочни и на конспиративни квартири. Архивите говорят и за това, че към 1986 година, на мястото на съществувалите през 80-те години категории "информатор" и "осведомител", е въведена нова категория сътрудници, наречени "доверено лице". По това време за ДС са работили общо 24 611 "доверени лица". Така целият агентурен апарат на Държавна сигурност, състоящ се от всичките 5 категории сътрудници, към онзи момент наброява 61 144 души. В тази бройка не са включени агентурата и тайните сътрудници на Първо Главно управление на ДС (външното разузнаване), както и агентите, доносниците и информаторите на Народната милиция и на партийните организации.

Но за качеството на работата на агентурния апарат на ДС трябва да се съди не толкова по броя на агентите, колкото по крайните резултати. Справка от януари 1989 г., изготвена по искане на тогавашния вътрешен министър, съдържа някои красноречиви факти. От нея става ясно, че 75% от агентурния апарат на ДС изобщо не е бил използван активно, а само за събирането на обща информация, която не била особено ценна за актуалната оперативна ситуация в страната. Срещите с агентите са били по-редки от предписаните най-малко веднъж или два пъти в месеца. Половината от агентурния апарат е изготвял по едно сведение на всеки два месеца или в най-добрия случай - по едно на месец.

Неефективно и некомпетентно

Над една четвърт от агентите изобщо не са предоставяли важна оперативна информация, а друга една четвърт от агентурата е изготвяла по една важна информация на всеки четири месеца - тоест, три пъти в годината. Лош атестат за работата си получават и така наречените "резиденти": на един от тях са се падали по-малко от двама агенти, а в някои случаи е имало дори повече резиденти, отколкото агенти. Като цяло дейността на резидентите се оценява като неефективна, както се подразбира от цитираната по-горе справка. Така например там е отбелязано, че професионалната им некомпетентност е проличавала при сформирането на групите за оперативна дейност, в хода на вербуването и назначаването на дела за оперативна проверка. В резултат на това много от агентите на ДС са разработвали основно най-близкия си приятелски кръг, твърди германският изследовател Кристофер Неринг.

Автор: К. Неринг, Е. Лилов; Редактор: А. Андреев