1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Зависимостите на ''независимите'' депутати

Мирела Иванова3 март 2014

Стремежът на една новосформирана българска партия, неявявала се все още на избори, да "притежава" свои депутати в парламента и да "държи ключа към кворума" предизвиква тревога. Мирела Иванова разговаря с двама експерти.

https://p.dw.com/p/1BHFh
Снимка: nstanev/Fotolia

Българската политическа сцена категорично заприлича на селски панаир. Там зрелищно се водят мазни пехливански схватки, сключват се сделки за зависимости и независимости, търсят се всевъзможни ключове към парламента.

В работата на Народното събрание би трябвало да участват партии и коалиции, явили се на избори, преминали четирипроцентната бариера и излъчили свои депутати. Да, би трябвало. Днес обаче сме свидетели на друго. Четем го в официалното прессъобщение на формацията на Николай Бареков. "С нашите независими депутати, ключът за разтурването на 42-то Народно събрание вече е в ръцете на "България без цензура"", пише там.

От партия в партия

Кога и от кого са избрани "техните независими депутати"? Този въпрос си го задаваме винаги, щом започне сезонът на партийното номадство в българския парламент. Всъщност юристите са категорични, че преминаването от група в група не е незаконно, но пък е морално укоримо.

Tsveta Markova bulgarische Komission für Informationssicherheit
Цвета МарковаСнимка: BGNES

Д-р Цвета Маркова, дългогодишен ръководител на Държавната комисия по сигурността на информацията, казва: "След промени в "променения" Изборен кодекс трябва да се създава хипотеза на отзоваване на народния представител, след като напусне групата на партията, от която е избран. Следва съответно да напусне и парламента и на негово място да влезе следващият от листата, лоялен към избирателите и партията си депутат."

Преди години депутатът д-р Лъчезар Иванов, "отцепник" от НДСВ, стана представител на ГЕРБ, още преди партията да се бе явила и да бе спечелила депутатски места на национални избори. Днес тези, които държат ключа към кворума, са трима. Те са решени да представляват съвсем нова формация, като за по-патетичния ѝ пиар се заеха да внесат от нейно име законопроекта "Чисти ръце".

Обезсмисляне на изборите

Още по-важният въпрос гласи: Не подронват ли подобни властови стремежи парламентаризма в България, не правят ли излишен изборния процес? "Да", убеден е политическият наблюдател и експерт от "Солидарна България" Иво Христов. "Резултатът от парламентарното номадство е обезсмислянето на изборите, а оттам се поражда и ниската избирателна активност", казва той.

Що се отнася до морала и основополагащите идейни възгледи, които би трябвало да са в основата на провежданите леви или десни политики, Христов казва: "Българските партии нямат ценностни различия. Всички изповядват идеологията на далаверата. В този смисъл преминаването от партия в партия е рутинен бизнес, с който всяко правителство си решава въпроса с парламентарната подкрепа. Когато човек сменя вярата си, това е ценностна дилема. Но българските депутати не изповядват ценности и сменят партиите така, както футболисти сменят клубовете."