Денонощни изтезания

Ето какво пише Кристиян Вернике, кореспондент на "Зюддойче цайтунг" във Вашингтон за изтезанията на заподозрени в тероризмъм лица, задържани в Гуантаномо:

Най-влиятелните вашингтонски юристи слизат в карибската жега на 25 септември 2002 г. от самолета с витлови двигатели в залива Гуантанамо на остров Куба. Постовите американски войници на летището козируват, а господата с черни костюми възсядат джипове в посока към главната квартира на Джойнт Таск Форс 170 - онази специална американска част, която от началото на въпросната 2002 г. изпълнява щекотливата задача да изтръгва признания от предполагаемите терористи от Ал Каида и бойци на талибаните. Делегацията от столицата на великата сила се интересува най-вече от един от задържаните: затворник номер 063, Мохамед ал Нахтани от Саудитска Арабия, за когото се твърди, че е бил 20-тият атентатор, участвал в планирането на атаките от 11-ти септември 2001.

"Искаха да знаят, какво правим с този тип" спомня си генерал-майор Майкъл Дънлейви, тогавашният комендант на лагера. Вашингтон е нервен, защото суперсилата се опасява от нови покушения. Но Кахтани мълчи, поради което възниква въпросът

дали арестантът да не бъде накаран да проговори с други, по-сурави методи за водене на разпит?

Най-вече един от посетителите през септември 2002 е особено деен: Дейвид Едингтън, на времето си юридически съветник, а междувременно и началник щаб на вицепрезидента Дик Чейни. "Съвсем очевидно той беше човекът, който дърпаше конците по въпроса", свидетелства офицерката Дайан Бийвър, присъствала на 25 септември. Изтъкнатите придружители на Едингтън също не са случайни хора - Алберто Гонзалес, личен юридически съветник на президента Буш, по-късно и министър на правосъдието, както и Джим Хейнс, главен юрист на Пентагона, обикновено предпочитат да останат на втори план. Ала според Бийвър и тримата са сигнализирали: "Направете със затворник 063 всичко, което е необходимо".

Както и става: малко по-късно за Махамед ал Кахтани започват 54 черни дни. Изтезаван е денонощно с ярка светлина и силна музика, принуждават го да стои безкрайно дълго прав в единичната килия, заплашват го с кучета и го унижават, като го мият и бръснат против волята му.

Всички тези методи са одобрени от държавния секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд

в меморандум, подписан от него на 2 декември 2002 г. Агент на ФБР в Гуантанамо разказва, че седмици по-късно затворник № 063 е прекършен човек. А Филип Сендс, професор по международно право в Юнивърсити Колидж, Лондон е твърдо убеден, че с този прецедент започва всичко онова, довело впоследствие до сканадала около ексцесиите в багдадския затвор Абу Гариб - малтретирането и изтезанията на затворници във военните лагери на САЩ.