Две горещи теми от България
19 ноември 2013
Препълнени бежански лагери и протести срещу имигрантите - сирийските бежанци, потърсили убежище в България, едва ли са очаквали подобно посрещане, пише списание "Тайм" в репортаж от България. В него се разказва историята на 32-годишния Калед, който пристига в България след труден преход през Турция. Но е задържан на българската граница заради нелегално влизане в страната. След два месеца, изминали в непрестанно местене от лагер в лагер, и след като платил 370 долара за преводачи и адвокати, младият сириец най-после получава разрешение да напусне бежанския лагер. Сега той е свободен, но се страхува за сигурността си, пише "Тайм".
"Никой не иска да остава тук"
В началото на ноември в София се състоя протестно шествие, в рамките на което младежи с крайни възгледи поискаха от властите "до седмица да изчистят града от нелегалните имигранти". В противен случай те сами щели да "разчистят". Ден по-късно двама българи намушкаха с нож 17-годишно момче от Сирия. След този инцидент Калед се страхува да напуска хотелската си стая. Той е разказал на "Тайм", че негови приятели сирийци са го предупредили да не говори арабски навън и по възможност да не ходи в центъра на града. "Става дума за хора, които са избягали от ужасните събития в родината им с надеждата да намерят в България сигурност и разбиране. Сега обаче мнозина от тях се принудени да се борят за физическото си оцеляване", казва Борис Чеширков от Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Правителството на България - най-бедната страна в целия ЕС - твърди, че въпреки ограничените ресурси, с които разполага, прави всичко възможно, за да помогне на сирийските бежанци. В същото време обаче няма точни данни за сумите, които страната харчи за бежанците. След като Гърция издигна защитни съоръжения по границата си и допълнително затегна граничния контрол, България се превърна в първата и основна дестинация по пътя към ЕС. Само че много от бежанците са неприятно изненадани от мизерните условия, които им предлага страната - българските власти се затрудняват да осигурят дори елементарни неща като храна, облекло и легла.
Само за една година броят на бежанците в България се е увеличил от 2 хиляди на 11 хиляди. Тъй като тази вълна свари българските власти напълно неподготвени, те започнаха да настаняват бежанците в изоставени училища и казарми. Условията там са повече от мизерни, пише "Тайм". И добавя, че това далеч не е единственият проблем, с който се сблъскват бежанците. Враждебността спрямо тях се засилва все повече, а негативните настроения се подклаждат допълнително от подвеждащи публикации в медиите, според които бежанците били членове на терористични организации. Камелия Димитрова от софийския Център за изследване на демокрацията говори за истерия, подклаждана от медиите. От началото на ноември в страната са регистрирани три нападения срещу имигранти и бежанци, пише "Тайм" и цитира 23-годишния студент по английска филология Мазен Мустафа, който в момента обитава един от българските бежански центрове: "Макар в България да е по-добре, отколкото в Сирия, никой не иска да остава тук", казва Мустафа.
Да успееш въпреки държавата
Британският "Икономист" също посвещава своя публикация на България. В нея всичко се върти около въпроса: как се прави честен бизнес в най-бедната страна от ЕС? Това не е невъзможно, но е изключително трудно, пише изданието, позовавайки се на доклад на Трансперънси интернешънъл, според който бизнесът възприема България като най-корумпираната страна в целия Европейски съюз. И още нещо: плоският данък може и да е само 10 процента, но плащането на данъци и осигуровки все още отнема много повече време, отколкото в другите страни от ЕС, оплакват се фирмите. По показателя време и капитали, необходими за започването на нов бизнес, България получава средна оценка сред страните от ЕС. Но по отношение на времето за получаване на лицензи тя е на опашката.
По-нататък в статията си "Икономист" цитира българския бизнесмен Ивайло Пенчев, според когото най-сериозният проблем на България е свързан с образованието. Поколението, дошло след промените, нито има дисциплината от времето на комунизма, нито пък се е научило да мисли по западен образец, смята Пенчев. На подобно мнение е и бизнесменът Кирил Асенов. Неговата основна препоръка към управляващите звучи така: "Да увеличат разходите за образование десеторно".
В края на публикацията "Икономист" прави опит да назове основните съставки на рецептата за успешен бизнес в България: тясна специализация, производство на продукция за износ и най-важното - фирмата да не се разраства прекомерно, за да не засегне интересите на големите играчи.
Присъединяването на България към ЕС събуди навремето надеждата, че жизненият стандарт на българите ще се подобри. Ако бизнесът успее да отговори на тези очаквания, то ще е въпреки държавата, а не благодарение на нея, пише в заключение "Икономист".