Градът на дребосъците

Родригес не е сред големите населени места във Филипините, но пък е едно от най-богатите. Бързо растящият град край парка "Сиера Мадре" е кръстен през 1982 г. на името на първия си кмет Еулогио Родригес. Дотогава се е казвал Монталбан и повечето от неговите 250 хиляди жители още го наричат така. В този провинциален град няма много забавления. Най-голямата му атракция комай е зоологическата градина - нещо като сафари-парк, където през дъждовния сезон може да се влиза само с автомобил 4 х 4.

Град в града

Богат бизнесмен е решил да сложи край на провинциалната скука. Високият едва 120 см. 54-годишен Пери Бери е решил да направи инвестиция, която да превърне Родригес в известно и още по-богато място. Той възнамерява да построи в него Dwarf-City - "Град на джуджетата". Бъдещата община за малки хора, която би могла да е излязла изпод перото на писателя-фантаст Джон Роналд Руел Толкин, ще се превърне в приказен свят с истински хобити, който се очаква да привлича огромен брой туристи от цял свят. Туроператорските фирми вече обмислят включването на обекта в задължителната си програма.

"Само си представете", мечтателно казва Пери Бери: "Планираме жилищен комплекс, който да е изцяло пригоден за потребностите на нас, малките хора. Създаваме нещо уникално. Къщите ни ще изглеждат като грамадни гъби или обувки. Всеки може да си построи къща, отговаряща на личните му фантазии. Някой ден хората ще разберат, че макар и да сме малки, можем да имаме големи идеи", казва малчунът-богаташ.

За целта спонсор вече е подарил парцел от 6 декара на създадената през 1989 г. Асоциация на малките хора във Филипините. Цел на организацията е да "обединява всички малки хора, които да си направят общност, в която да си помагат взаимно".

Физическият недостатък като предимство

С проекта си за "Град на джуджетата" Бери иска да вдъхне самочувствие на физически онеправданите, да им покаже пътя навън от често унизителното за тях всекидневие. Винаги, когато има време, Бери отива в планината с други малки хора, за да си помечтаят заедно за бъдещия им град. За приказни малки къщурки, на които Толкин сигурно би се радвал, за "пазар на бълхите", за параклис, ресторанти, хотели... Малкият човек, решил да превърне физическия си недостатък в предимство, е богат на идеи.

Асоциацията на малките хора във Филипините засега включва 47 семейства, като нито един член на организацията не е по-висок от 120 см, а мнозина дори не надхвърлят 90 см. Всички те са готови да заживеят в Монталбан, обяснява бъдещият кмет. "Разчуе ли се веднъж за съществуването на нашата малка община, ще дойдат и други", убеден е той. Намеренията му са да финансира общината с приходи от туризма. Защото, който иска да посети този приказен свят, ще трябва да плаща вход.

Бери е човек с опит в забавленията и има добри познания по маркетинг. Още през 1973 г. той основава в столицата Манила музикален бар на име "Хобит-Хаус", където сервитьорите до един са малки хора. Заведението е украсено със снимки от филма "Властелинът на пръстените", предлагат се около 150 вида бира и звучи музика от различни жанрове на живо.

Пери Бери се е пробвал и в политиката, също и като проповедник-аматьор. Но във всичките си начинания изтъква физическия си недостатък. Може би пък неговият "Град на джуджетата" някой ден наистина ще се превърне в задължителен елемент от всяка туристическа обиколка на Филипините.