1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Голямата тема: Русия

Георги Папакочев13 февруари 2015

България е лидер в една от категориите на т.нар. "Европейски външнополитически бележник". Каква е в случая заслугата на България и коя е голямата тема в тазгодишното издание на "Бележника"? Георги Папакочев обобщава:

https://p.dw.com/p/1Eb3k
Снимка: picture-alliance/dpa/Vladimir Sergeev/RIA Novosti

„Първата прозрачна оценка за успеха на европейската външна политика“ - така германското списание „Шпигел“ нарече петото издание на годишния доклад „Европейски външнополитически бележник“, изготвян от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). „Бележникът“ е систематичен преглед на външнополитическата работа на 28-те страни-членки на ЕС.

Путин и европейците

Според Весела Чернева, една от авторките на изследването и директорка на ЕСВП в София, 2014-та е била за Европа една изключително непредвидима година: „Разривът с Русия, който започна към края на 2013 година, се разрази през 2014-та с такава амплитуда, че успяха да се сбъднат дори най-мрачните очаквания на наблюдателите“, отбеляза изследователката при представянето на „Бележника“ в София. Чернева пояснява, че политиката „разделяй и владей“, която руският президент Путин практикува спрямо ЕС чрез близките си отношения само с някои страни-членки, опитвайки се по този начин да дезавуира действията на Брюксел, в крайна сметка не е дала очаквания от него резултат. „Казано иначе, в момент на голяма криза ЕС успя да постигне консолидиране и да се споразумее на най-високо равнище за налагането на санкции срещу Москва. Въпреки че тези санкции до голяма степен са в ущърб на икономиките на страните от ЕС“, посочва Весела Чернева.

"За този пропуск трябва да виним себе си"

Министърът на външните работи Даниел Митов припомня на свой ред, че от падането на Берлинската стена насам Европа е създавала различни формати за сближаване с Русия, но градените с години отношения са били разрушени само за няколко месеца, при това не по вина на ЕС. „Можехме ли да предвидим всичко това?“, пита риторично министър Митов. „Да, можехме. Още през 2008 година грузинската криза трябваше да ни даде знак какво можем да очакваме. Още тогава трябваше да започнем да променяме политиката си към Москва. За този пропуск трябва да виним себе си, грешките трябва да се отчитат, да се знаят и да не се повтарят“, казва Митов. Според него санкциите са единственият инструмент, с който разполага Европа в опитите си да възпре проявите на агресия. „Никой не иска да воюва с никого, ЕС не желае това, но когато съществува конфликт и трябва да бъдат защитени европейските ценности, санкциите са единственото налично средство. Тяхното увеличаване или намаляване ще зависи от развитието на събитията около Украйна“, категоричен е министърът.

Червена точка за България

В резултат от слабата си външнополитическа активност през по-голямата част от 2014 година, в тазгодишното издание на „Бележника“ България фигурира главно в графата на пасивните поддръжници на европейската политика. Единствената значима стъпка на страната през 2014 година е замразяването на проекта „Южен поток“. И въпреки че спирането на този проект стана в резултат от натиска на Брюксел, България получава похвали, тъй като е поддържала това трудно за нея решение. Затова страната получава оценка „лидер“ в категорията диверсификация с цел намаляване на зависимостта от Русия.

Bulgarien Plakat in Sofia für South Stream
След като България се отказа от проекта, руският президент Путин пренасочи тръбата на "Южен поток" към ТурцияСнимка: BGNES

Моторът Германия

В „Бележника“ на ЕСВП е отделено специално място на засилващия се външнополитически авторитет на Германия, която заема челно място в класацията на страните лидери на ЕС. Германия е „моторът на европейските санкции срещу Москва и основна водеща сила през 2014 година“, казва в тази връзка Весела Чернева, като подчертава, че Германия е поела всички отговорности, въпреки че понася най-много щети от санкциите. „Удържането на санкциите срещу Кремъл се дължи изключително на ролята на Федералната република и нейната канцлерка Ангела Меркел“, убедена е Чернева.

Посланикът на Латвия в София Илгварс Клава, чиято страна е ротационен председател на ЕС, също дава израз на своя респект към Германия заради нейното неотклонно спазване на принципите и нормите на европейското законодателство. „Тъкмо тази позиция на Берлин дразни онези сили в Русия, които следват политиката на агресия към Украйна“, каза посланикът при представянето на „Бележника” в София.

Поглед назад

Илгварс Клава коментира и появилите се тези дни искания за компенсации за щетите от Втората световна война, които Москва възнамерявала да представи пред Германия. „Ако погледнем назад в историята, няма как да не си припомним, че войната започна след сключването на пакта „Рибентроп-Молотов“, който раздели Европа на сфери на влияние. Този пакт съдържа и отговорността на тогавашния Съветски съюз за началото на войната. Дори повече: освен от нацистка Германия, Полша беше нападната и от Съветския съюз“, припомня латвийският посланик в София Илгварс Клава.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата