В страната на беззаконието

Какво е общото между ромите от старозагорския квартал „Лозенец” и собствениците на ски бизнеса в Банско? Въпросът на пръв поглед звучи абсурдно. В единия случай става дума за процъфтяваща бедност и мизерия, в другия – за процъфтяващо (поне по българските стандарти) благосъстояние и дори лукс. И все пак общо има. И едните, и другите имат проблеми с горите и ... със законите.

Стара Загора, „Лозенец”, „Аязмото”

Голяма част от ромите в „Лозенец” са дошли отнякъде, самонастанили са се и си построили къщи без да питат никого. Години наред кварталът се разраства за сметка на боровата гора в съседния парк „Аязмото” - всяко лято в него пламват умишлени пожари, после на мястото на изгорелите дървета изникват нови къщи.

През всичкото това време и местната власт, и държавните контролни органи не просто си затварят очите, но и мълчаливо насърчават нарушителите на закона, като ги регистрират и им издават лични карти с новата им адресна регистрация, в някои случаи им събират данък сгради и такса смет. Новите сгради са присъединени към мрежите за комунални услуги със съответните партиди, обитателите им си плащат сметките за ток и вода със съответните бележки. Което сега им дава основание да претендират, че са си напълно „законни”.

Банско, ски зоната, Национален парк „Пирин”

След като през 2001 година получават съответната концесия, собствениците на ски бизнеса в Банско пък лека-полека и без да питат никого разширяват ски зоната за сметка на боровите гори в Националния парк „Пирин”. Официално измерване десет години по-късно показва, че към разрешените с концесионния договор 990 декара са добавени още 650. Върху тях са изникнали общо седем нови обекта – писти, лифтове, резервоар и чайна - всичките с крайно съмнителна законност, както показа проверка на Върховната административна прокуратура в началото на тази година.

През това време държавата и контролните ѝ органи не просто си затварят очите (ако не бяха екологичните организации, сигурно щяха да си ги затварят и досега), но и на практика насърчават нарушителите на закона - винаги се намирала някоя от многобройните отговорни институции по веригата на съгласуване и разрешения, която да намери основание да им издаде някой от многобройните необходими документи. А също и като им събират данъци включително за обектите, построени на места, където стопанската дейност по принцип е забранена. Което сега дава основание на концесионерите да твърдят, че всичките им съоръжения са си напълно „законни”.

Открийте приликата

Но не са. По това си приличат ромите от „Лозенец” и бизнесмените от Банско. Тази прилика не е случайна. Това, всъщност, по един или друг начин, е повсеместно действащата българска схема.

Трудно е да се каже кое е в началото и кое в края на тази схема. Дали несъвършените, необвързани помежду си закони, които заедно с правилата и процедурите съдържат и „вратичките” за тяхното заобикаляне.

Дали населението, склонно при всеки удобен случай да използва тези „вратички”.

Или властта, която не може или не иска да контролира и налага спазването на закона - поради нехайство, безсилие или корупция.

Голямата разлика

Между двата сюжета, за които става дума, и между участниците в тях, разбира се, има и хиляди разлики. Най-голямата от тях се разигра пред очите ни в последните седмици.

Едните, ромите от „Лозенец”, бяха строго наказани. Въпреки яростната им съпротива, къщите им бяха разрушени с жандармерия и багери – показно, по телевизията. За назидание и като пример, че "законът трябва да е за всички".

На другите, бизнесмените от Банско, с все още тайно решение от последното заседание на междувременно подалото оставка правителство, не само се спестява наказанието (поради „изтекъл давностен срок”), но и на практика се легализират както досегашното разширение на ски зоната, така и построеното върху него. Сега предстои да наблюдаваме какво ще измислят институциите, за да им разрешат ново разширяване, изсичане и бетониране. Начин ще се намери, не се съмнявайте.

Най-страшна в случая е именно тази драматична разлика в прилагането на закона, защото тя умножава многократно недоверието в държавата и в самата възможност за съществуване на някакъв правов ред. Държава на ужким, държава на заразно и самовъзпроизвеждащо се беззаконие.