1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Верижната реакция на българските ядрени спорове

Ясен Бояджиев16 декември 2013

Преди да се е освободила от възела АЕЦ „Белене" България се впуска в нов, потенциално безкраен ядрен дебат. Дългия списък от спорни въпроси и позициите по тях в анализа на Ясен Бояджиев:

https://p.dw.com/p/1Aa9R
Снимка: BGNES

След като се върна от САЩ, министърът на енергетиката предложи на правителството седми блок на АЕЦ „Козлодуй” да бъде изграден по технология на американската компания "Уестингхаус". Дни по-късно то прие и официално даде зелена светлина за преговори с японската "Тошиба", която всъщност е мажоритарен собственик на "Уестингхаус", за включването ѝ в проекта като стратегически инвеститор. Според министъра, е „напълно вероятно строителството да започне още през 2016-та".

Всъщност, единственото сигурно засега е, че това е само началото на поредния български ядрен дебат, неяснотите в който имат потенциала години наред да предизвикват верижна реакция от самовъзобновяващи се спорове.

Процедурата

Първата неяснота е дали при избора на технология за нова ядрена мощност Законът за енергетиката изисква задължително конкурс или не. Според чл. 4, ал. 2, т. 5 министърът определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия и обнародва описа им в "Държавен вестник”. После в член 46 (1), се казва, че „конкурс за необходима мощност за производство на електрическа енергия се провежда само в случаите по чл. 4, ал. 2, т. 5”.

Първият от двата текста досега винаги е бил заобикалян – никой не е определял и не е обнародвал списък на необходимите нови мощности. Какво следва обаче, ако днешният министър реши да направи това? Според неговия предшественик и съпартиец Румен Овчаров, тогава ще трябва да се проведе конкурс. „Никъде няма опция преговори на министъра с някоя си компания”, каза той. Според председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски обаче са допустими и двата модела - както публичен конкурс, така и директни преговори с потенциални доставчици.

Такова е мнението и на министъра. "Технологията не е избрана с конкурс, защото ако имаше такъв, това означава държавата изцяло да изкупува произведената енергия", каза той. Доводът му обаче е напълно неверен. Защото в законодателството въобще няма такова задължение. Ангажимент за дългосрочно изкупуване на тока нямаше и при АЕЦ "Белене", чиято технология, поне на книга, без избрана с конкурс.

Европейската практика

Освен това, според министъра, да се избира технология без конкурс е практика и в други страни от ЕС. Като пример той посочи трите страни, в които в момента се строят или предстои да се строят ядрени централи: във Франция "Електрисите де Франс" (ЕДФ) по технология на френската група "Арева" строи трети блок на АЕЦ “Фламанвил” - като производител на ядрени технологии Франция по принцип не допуска други до пазара си; при сключването на договора за АЕЦ "Олкилоуто" през 2003 Финландия без конкурс избра най-модерната френска технология на "Арева" пред реактора на руския "Минатом"; също без конкурс, но по по-особена процедура (т.нар. свободно иницииране на нови мощности) във Великобритания през октомври бе сключен договор и предстои ЕДФ и "Арева" да започнат изграждането на АЕЦ в Хинкли Пойнт - първия нов европейски ядрен проект след Фукушима.

Bulgarien Kernkraftwerk Kosloduj
Новият реактор трябва да бъде изграден на площадката на АЕЦ "Козлодуй"Снимка: Dimitar Dilkoff/AFP/Getty Images

Има обаче и изключение. За избор на технология за трети и четвърти блок на АЕЦ “Темелин” Чехия избра конкурса, в който конкуренти са "Уестингхаус" и руската "Росатом".

Българският министър се аргументира и с твърдението, че всички търгове за ядрени мощности са се проваляли. Европейската практика обаче дава печални примери и при двата варианта. При споменатите примери без конкурс строителството върви с голямо закъснение и превишаване на разходите. Във Финландия то трябваше да приключи през 2009-та, сега срокът е 2016-та. Цената скочи от 3 на 8 милиарда евро.

От друга страна решението на чешкия конкурс също се отлага, последно за 2015-та. Пълен провал е и българският опит с „Белене”. Освен че централата не е построена, той показа, че и с конкурс изборът може да бъде предрешен – тогава в полза на руската технология.

Технологията

Според министъра конкурс не е необходим и защото от реактора на "Уестингхаус" AP-1000 "по-сигурен няма в света" и "това е възможно най-модерната технология ". Че реакторът е технологичен връх за реномирана компания като "Уестингхаус" е безспорно. Но според привържениците на конкурсното начало същото може да се каже и за "Арева" и нейния реактор EPR - единственият от трето поколение, преминал европейските стрес тестове. Новият реактор на "Уестингхаус" се строи в САЩ и Китай, но все още му предстои да бъде лицензиран в ЕС.

Atomkraftwerk Bulgarien Belene
АЕЦ "Белене" - нереализираният проект за втора ядрена мощност в БългарияСнимка: Anonymous/AP/dapd

От другата страна обаче припомнят, че в конкурса за „Белене” бе избран реактор още от началото 90-те години, нереализиран никъде, дори и в самата Русия.

Диверсификация

Ключов аргумент в спора е нуждата от енергийна диверсификация. Според шефа на българския клон на „Прозрачност без граници“ Огнян Минчев, при твърде ограничените национални ресурси и при „едностранната монополна зависимост на българската енергетика от Москва, всеки разумен и незаслепен от корупционни пари управленец би работил денонощно за вкарване на алтернативни източници и партньори в уравнението на националната енергетика. От тази гледна точка "Уестингхаус" е добре дошъл. Всъщност, всеки друг отговорен партньор е добре дошъл”, казва Минчев.

Тази теза защити лично и министър-председателят: "На мен ми се иска ядрената енергетика също да бъде диверсифицирана, а не с единствен доставчик и оператор", каза Пламен Орешарски.

Bulgarien Plamen Orescharski Premierminister
България има нужда от диверсификация, смята премиерътСнимка: BGNES

Геополитически баланс

В случая обаче става дума не само за енергийни, но и за политически баланси. „Ако проектът за нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" на Уестингхаус се реализира, той ще бъде важен и дългосрочен балансиращ фактор не само в българското енергийно портфолио, но и за геостратегическия баланс на България на границата между Европа, Москва и неоосманска Анкара”, казва Огнян Минчев.

„Да, подкрепяме. Защото това ще има за ефект и баланса на геополитическите интереси в България”, казва лидерът на ДПС. Защо хора като него, които са сред пряко отговорните за „обратния” избор при „Белене”, се сещат точно сега за геополитическия баланс, не е ясно.

Радан Кънев, един от лидерите на Реформаторския блок, съзира опит на правителството да се спаси като търси външна подкрепа и се „подмазва на Вашингтон”. Според Румен Овчаров, обяснението е друго: "политически или геополитически слугинаж, обслужване на корпоративни интереси или смесица от двете".

Въпрос на въпросите

По темата, разбира се, има още цял куп неясноти, свързани с финансирането, държавните гаранции, собствеността, отработеното гориво, изплащането на инвестицията и, разбира се - цената. Има обаче един въпрос, без ясен отговор, на който обсъждането на останалите е безсмислено: нужна ли е въобще нова ядрена мощност?

Bulgarien, Politologe Ognyan Minchev
България няма нужда от седми реактор, твърди Огнян МинчевСнимка: O. Minchev

Отговорните български институции системно отказват да се ангажират с прогнози за енергийното потребление. Доклад на Световната банка и Европейската комисия констатира, че страната има прекален излишък от електрогенериращи мощности. В момента България според сезона потребява между 3 и 6 хиляди мегавата, а само "Козлодуй" произвежда 2 000.

До извеждането от експлоатация на блок V и VI в АЕЦ „Козлодуй” ние не само че нямаме потребност, ние не можем да интегрираме нова мощност. Защото имаме минимум 2 500 мегавата, а с три ядрени реактора ще станат 3 000 мегавата. Значи или трябва да спираме ядрени реактори, или какво – спираме всички ТЕЦ-ове, всички ВЕИ-та?”, казва Иван Хиновски.

Според бившия министър на икономиката Трайчо Трайков, "до извеждането от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" голяма мощност за сигурността на системата не е необходима". Понеже предстои удължаване живота на днешните два блока "това означава, че ние до 2037 г. и 2039 г. сме обезпечени като сигурност на системата“. И според Огнян Минчев "това означава, че потребност от сериозен проект за заместваща двата реактора мощност ще възникне в средата на 2020-те години, или най-малко след едно десетилетие. Дотогава както ядрените технологии, така и технологиите в енергетиката като цяло ще изминат дълъг път на развитие. Затова към днешна дата ние нямаме нужда нито от руски, нито от американски, нито от какъвто и да е друг нов ядрен проект”, заключава той.

Досега никой не е опровергал това заключение с конкретни и безспорни разчети и прогнози.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми