Верижната реакция на българските ядрени спорове
16 декември 2013След като се върна от САЩ, министърът на енергетиката предложи на правителството седми блок на АЕЦ „Козлодуй” да бъде изграден по технология на американската компания "Уестингхаус". Дни по-късно то прие и официално даде зелена светлина за преговори с японската "Тошиба", която всъщност е мажоритарен собственик на "Уестингхаус", за включването ѝ в проекта като стратегически инвеститор. Според министъра, е „напълно вероятно строителството да започне още през 2016-та".
Всъщност, единственото сигурно засега е, че това е само началото на поредния български ядрен дебат, неяснотите в който имат потенциала години наред да предизвикват верижна реакция от самовъзобновяващи се спорове.
Процедурата
Първата неяснота е дали при избора на технология за нова ядрена мощност Законът за енергетиката изисква задължително конкурс или не. Според чл. 4, ал. 2, т. 5 министърът определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия и обнародва описа им в "Държавен вестник”. После в член 46 (1), се казва, че „конкурс за необходима мощност за производство на електрическа енергия се провежда само в случаите по чл. 4, ал. 2, т. 5”.
Първият от двата текста досега винаги е бил заобикалян – никой не е определял и не е обнародвал списък на необходимите нови мощности. Какво следва обаче, ако днешният министър реши да направи това? Според неговия предшественик и съпартиец Румен Овчаров, тогава ще трябва да се проведе конкурс. „Никъде няма опция преговори на министъра с някоя си компания”, каза той. Според председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски обаче са допустими и двата модела - както публичен конкурс, така и директни преговори с потенциални доставчици.
Такова е мнението и на министъра. "Технологията не е избрана с конкурс, защото ако имаше такъв, това означава държавата изцяло да изкупува произведената енергия", каза той. Доводът му обаче е напълно неверен. Защото в законодателството въобще няма такова задължение. Ангажимент за дългосрочно изкупуване на тока нямаше и при АЕЦ "Белене", чиято технология, поне на книга, без избрана с конкурс.
Европейската практика
Освен това, според министъра, да се избира технология без конкурс е практика и в други страни от ЕС. Като пример той посочи трите страни, в които в момента се строят или предстои да се строят ядрени централи: във Франция "Електрисите де Франс" (ЕДФ) по технология на френската група "Арева" строи трети блок на АЕЦ “Фламанвил” - като производител на ядрени технологии Франция по принцип не допуска други до пазара си; при сключването на договора за АЕЦ "Олкилоуто" през 2003 Финландия без конкурс избра най-модерната френска технология на "Арева" пред реактора на руския "Минатом"; също без конкурс, но по по-особена процедура (т.нар. свободно иницииране на нови мощности) във Великобритания през октомври бе сключен договор и предстои ЕДФ и "Арева" да започнат изграждането на АЕЦ в Хинкли Пойнт - първия нов европейски ядрен проект след Фукушима.
Има обаче и изключение. За избор на технология за трети и четвърти блок на АЕЦ “Темелин” Чехия избра конкурса, в който конкуренти са "Уестингхаус" и руската "Росатом".
Българският министър се аргументира и с твърдението, че всички търгове за ядрени мощности са се проваляли. Европейската практика обаче дава печални примери и при двата варианта. При споменатите примери без конкурс строителството върви с голямо закъснение и превишаване на разходите. Във Финландия то трябваше да приключи през 2009-та, сега срокът е 2016-та. Цената скочи от 3 на 8 милиарда евро.
От друга страна решението на чешкия конкурс също се отлага, последно за 2015-та. Пълен провал е и българският опит с „Белене”. Освен че централата не е построена, той показа, че и с конкурс изборът може да бъде предрешен – тогава в полза на руската технология.
Технологията
Според министъра конкурс не е необходим и защото от реактора на "Уестингхаус" AP-1000 "по-сигурен няма в света" и "това е възможно най-модерната технология ". Че реакторът е технологичен връх за реномирана компания като "Уестингхаус" е безспорно. Но според привържениците на конкурсното начало същото може да се каже и за "Арева" и нейния реактор EPR - единственият от трето поколение, преминал европейските стрес тестове. Новият реактор на "Уестингхаус" се строи в САЩ и Китай, но все още му предстои да бъде лицензиран в ЕС.
От другата страна обаче припомнят, че в конкурса за „Белене” бе избран реактор още от началото 90-те години, нереализиран никъде, дори и в самата Русия.
Диверсификация
Ключов аргумент в спора е нуждата от енергийна диверсификация. Според шефа на българския клон на „Прозрачност без граници“ Огнян Минчев, при твърде ограничените национални ресурси и при „едностранната монополна зависимост на българската енергетика от Москва, всеки разумен и незаслепен от корупционни пари управленец би работил денонощно за вкарване на алтернативни източници и партньори в уравнението на националната енергетика. От тази гледна точка "Уестингхаус" е добре дошъл. Всъщност, всеки друг отговорен партньор е добре дошъл”, казва Минчев.
Тази теза защити лично и министър-председателят: "На мен ми се иска ядрената енергетика също да бъде диверсифицирана, а не с единствен доставчик и оператор", каза Пламен Орешарски.
Геополитически баланс
В случая обаче става дума не само за енергийни, но и за политически баланси. „Ако проектът за нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" на Уестингхаус се реализира, той ще бъде важен и дългосрочен балансиращ фактор не само в българското енергийно портфолио, но и за геостратегическия баланс на България на границата между Европа, Москва и неоосманска Анкара”, казва Огнян Минчев.
„Да, подкрепяме. Защото това ще има за ефект и баланса на геополитическите интереси в България”, казва лидерът на ДПС. Защо хора като него, които са сред пряко отговорните за „обратния” избор при „Белене”, се сещат точно сега за геополитическия баланс, не е ясно.
Радан Кънев, един от лидерите на Реформаторския блок, съзира опит на правителството да се спаси като търси външна подкрепа и се „подмазва на Вашингтон”. Според Румен Овчаров, обяснението е друго: "политически или геополитически слугинаж, обслужване на корпоративни интереси или смесица от двете".
Въпрос на въпросите
По темата, разбира се, има още цял куп неясноти, свързани с финансирането, държавните гаранции, собствеността, отработеното гориво, изплащането на инвестицията и, разбира се - цената. Има обаче един въпрос, без ясен отговор, на който обсъждането на останалите е безсмислено: нужна ли е въобще нова ядрена мощност?
Отговорните български институции системно отказват да се ангажират с прогнози за енергийното потребление. Доклад на Световната банка и Европейската комисия констатира, че страната има прекален излишък от електрогенериращи мощности. В момента България според сезона потребява между 3 и 6 хиляди мегавата, а само "Козлодуй" произвежда 2 000.
„До извеждането от експлоатация на блок V и VI в АЕЦ „Козлодуй” ние не само че нямаме потребност, ние не можем да интегрираме нова мощност. Защото имаме минимум 2 500 мегавата, а с три ядрени реактора ще станат 3 000 мегавата. Значи или трябва да спираме ядрени реактори, или какво – спираме всички ТЕЦ-ове, всички ВЕИ-та?”, казва Иван Хиновски.
Според бившия министър на икономиката Трайчо Трайков, "до извеждането от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" голяма мощност за сигурността на системата не е необходима". Понеже предстои удължаване живота на днешните два блока "това означава, че ние до 2037 г. и 2039 г. сме обезпечени като сигурност на системата“. И според Огнян Минчев "това означава, че потребност от сериозен проект за заместваща двата реактора мощност ще възникне в средата на 2020-те години, или най-малко след едно десетилетие. Дотогава както ядрените технологии, така и технологиите в енергетиката като цяло ще изминат дълъг път на развитие. Затова към днешна дата ние нямаме нужда нито от руски, нито от американски, нито от какъвто и да е друг нов ядрен проект”, заключава той.
Досега никой не е опровергал това заключение с конкретни и безспорни разчети и прогнози.