Българският "райски кът"
21 септември 2010
Коментира Мирела Иванова:
„Гръмнаха Драгановеца край неговия ресторант “Райски кът” на язовира Лобош.” - Из новините на в. “Труд”
Вчера, сякаш отрязано с нож, изведнъж си тръгна циганското лято, застудя рязко и придошлата есенна тъга ме предизвика да си помисля, че седмицата е започнала и продължава дори под знаците на едно оцеляване и една смърт.
Въпреки тежките си огнестрелни рани, в “Пирогов” е спасен Драгановеца. Малцина знаят кой е той: наркодилър от Перник, излежаващ ефективна присъда в Бобовдолския затвор. Отскочил в отпуск до ресторанта си “Райски кът”, ял, пил и гулял с компания през целия ден, а вечерта решил да излезе да подиша чист въздух и прокънтели изстрелите. Но Драгановеца, както казва народът, още имал дни.
Обратната страна на "рая"
А дните на великия български художник Иван Кирков свършиха. Направената операция от рак на белите дробове не го спаси. Също малцина вече знаят кой е той, все по-малцина - завърнал се в родния си Асеновград, в апартаментче тясно и високо като кула от слонова кост, той рисуваше и рисуваше, прочетеният вестник му служеше за палитра и додето беседваше с приятелите си, изпод четката му възникваха пейзажи и портрети, продиктувани сякаш от Бога.
Светът на картините и стенописите му е нашият истински, български “райски кът”, но в тежкото, кризисно, бездуховно и отчаяно настояще, което ни стяга като примка, няма как да се досещаме колко още ще опустее животът без Иван Кирков, майсторът и присмехулникът…
Урок ли е празникът?
Ако пропусна днешния, главозамаял ме в тъгата си ден, и от вчера прескоча в утре, ще попадна направо в празника: през 1908 година в старата столица Търново с Манифест е прогласена независимостта на България. Ако пресметнем правилно, ще установим, че тогавашният ни път от свободата до независимостта е траел 30 години - едва ли сегашният ще е по-кратък, а и знае ли някой накъде вървим, освен към прииждащите студ и бедност. Или пък към някой “райски кът”, към който ни повежда всяко поредно българско правителство…
Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев