Без ''подаръче'' нищо не става?

"През 2014 г. е регистрирано най-високото равнище на административна корупция и на корупционен натиск от страна на администрацията в периода след 1999 г." Това е основният извод в ново изследване на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/, посветен на структурата и динамиката на корупционните практики в България. Авторите са установили, че 1.9 милиона граждани на възраст над 18 години са давали „пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година“. В изследването се отбелязва също, че „всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и /или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват място на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политическо фаворизиране и клиентелизъм“.

В понеделник в България пристигнаха и експерти от Европейската Комисия. Целта на тяхната инспекция е събирането на данни за подготовка на следващия писмен доклад на комисията по Механизма за сътрудничество и оценка, който се очаква в началото на следващата година. Повечето документи по мониторинга от Брюксел досега критикуваха трайната неспособност на българските власти да противодействат на корупцията и престъпността. Неслучайно британският посланик в София Джонатан Алън окачестви последния от тях през януари като „депресиращо четиво“, а бившата еврокомисарка Меглена Кунева поясни пред медиите, че „когато в Брюксел видят в документите думите "България" и "корупция", тези думи просто залепват една за друга“.

Защо и ние да не взимаме пликове с пари?

Защо въпреки постоянните заклинания за безкомпромисна борба с престъпността и корупцията тези явления се увеличават постоянно? „Мерките за противодействие не са в правилната посока, а повечето случаи показват неефективност на системата“, казва Тодор Ялъмов, старши анализатор и експерт в ЦИД. Вместо да се подобрява системата, битката се води със симптомите на явлението, смята още Ялъмов. Затова когато се появи силно зависимо от олигархични интереси правителство, каквото беше това на Орешарски, доверието към институциите спада рязко и това обяснява покачването на нивата на административната корупция. „От една страна, когато средната администрация вижда, че нейните шефове, министри, зам.-министри, политически кабинети крадат безогледно, тя си задава въпроса: „Защо и ние да не правим същото?“ От друга страна хората виждат с очите си, че корупцията е безнаказана и започват да не се притесняват да дават подкупи“, пояснява Ялъмов.

Неговият колега от ЦИД Тихомир Безлов, експерт по проблемите на престъпността допълва, че когато предстоят политически промени, каквито се случиха през 2013-та година, полицейските ръководства на регионално равнище реагират неадекватно: "Те не регистрират част от престъпленията, за да не възникват проблеми около тях. Поради това МВР няма ясна представа за размерите на престъпността, нито точни данни за нея", казва Безлов и дава и пример за съществуващата бъркотия: „Както знаем най-масова е корупцията сред служителите от „Пътна полиция“. В началото на тази година на пътните полицаи беше забранено да спират автомобили. Последиците - драматично нарасна броят на катастрофите и смъртните случаи. Сега отново им разрешиха да проверяват МПС-тата“, допълва Безлов.

Износ на престъпност

Проблемът с неефективната борба срещу престъпността и корупцията е свързан с комплексното състояние на държавата, е убеден е от своя страна изпълнителният директор на асоциация „Прозрачност без граници“ - България Калин Славов. „Когато липсва управленска система, която да работи по вертикал, а институциите да се контролират помежду си чрез медиите и гражданското общество, тогава обезверяването на хората води дотам, че много от анкетираните в нашите изследвания, казват: „Да, ние не одобряваме корупцията, но това е начин да ни се свърши някаква административна услуга“. Затова най-опасното явление за демокрацията е делегитимирането на политическата и публичната власт“, посочва Славов.

Тодор Ялъмов от ЦИД прави друго интересно наблюдение. „След влизането на България в ЕС данните сочеха намаляване - индикаторите за кражби на автомобили и битова престъпност, която най-много тормози гражданите, бяха чувствително снижени. Тогава политиците побързаха да си припишат това като своя заслуга, но анализите показаха, че всъщност България е изнесла своята престъпност в Европа“, посочва Ялъмов. Той допълва, че икономическата криза и активизирането на правоохранителните органи и служби в страните, в които България е изнесла престъпност, са довели до връщането на тези хора обратно в родината им и до ново увеличение на битовите престъпления.

Обещания "щедро и на едро"

Може ли след изборите на 5 октомври да се очаква промяна в политиките, свързани с борбата срещу престъпността и корупцията? Колкото по-бедна е една държава, толкова по-високи са нивата на непрозрачност, сиреч на корупция, казва Тихомир Безлов от ЦИД и подчертава, че това е световен факт. Разликата с България, според него, е в институциите и тяхната организираност. „За да се постигне ефективност на институциите не са нужни много пари. Ако бъдат организирани и фокусирани в определени рискови зони, те ще са ефективни и това е рационалният подход“, е категоричен Безлов.

Тодор Ялъмов стига по-далеч. Той припомня, че вече четвърт век партийните програми на политическите формации се правят единствено защото трябва да има такива. „Много рядко се случва партия да обяви преди избори нещо стратегическо и да го изпълни така, както го е обещала. В периода преди влизането на България в ЕС мониторингът беше един от най-ефективните механизми за политическа промяна. След пълноправното членство обаче ефективността му намаля. Българските политици се научиха, че дори да ги критикуват, отвън не могат да им направят нищо друго, освен да позабавят или временно да спрат някоя програма от еврофондовете“, казва Ялъмов.

Нелегитимната власт

Изпълнителният директор на „Трансперънси интернешънъл“ за България Калин Славов припомня, че подписаният на 8 септември Обществен договор за свободни, честни и демократични избори съдържа специална част за действия след предстоящия вот. „В тази част 16 политически формации, без „Атака“, се съгласиха да положат усилия новото НС да приеме законодателство, което да извади на светло и прекрати връзките между бизнеса и политиката в уродливия вид, в който ги наблюдаваме сега. Когато по недемократичен, подмолен начин чрез корупционни механизми се достига до властта, това автоматично я прави нелегитимна в очите на гражданите и оттам спада доверието към институциите. Всъщност „спад“ е лека дума, точната е „липса“, заключава Славов.