1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

БГ медиите - като швейцарско сирене

Автор: А. Ненкова, Редактор: М. Илчева3 май 2011

Медийната среда в България е надупчена като швейцарско сирене от многобройни сиви зони. Те са точките на пресичане на външния натиск върху медиите и комерсиалното. Резултатът е пагубен, поне за публиката.

https://p.dw.com/p/1183Y
Кой поръчва новините?Снимка: © Marina Lohrbach - Fotolia.com

Българските граждани поставят медиите в България сред шестте най-корумпирани институции в страната през 2009 по данни на Трансперънси интернешънъл. Вероятно защото за гражданите моделът за журналистите като "кучета пазачи" , които лаят, когато се налага и хапят политиците и така защитават стадото, тоест обществото, е избледняващ спомен.

Защо не лаят кучетата?

В изследването "Медиите между свободата, политиката и бизнеса" политологът Иво Инджов предлага своя отговор. Според анализатора повечето български медии губят активната си роля от началото на 1990-те години.

Днес те са все повече супермаркети, които предлагат информация на промоция и все по-малко канали за комуникация, трибуна за сблъсък и сфера за контрол на властта. Корпоративната журналистика става все по-видима. При нея информацията девалвира, защото целта й дори не е печалбата, а обслужването на конкретни интереси – политически и икономически.

Фалшивата реалност

Все пак медийно-политическата симбиоза не е български феномен, уточнява Иво Инджов, но в страна в преход като България прекалено близките отношения между медиите и политиката имат и своя специфика. Българският медиен пазар е силно либерализиран, но е без ясни правила. Напоследък голямото разнообразие в медийния пейзаж е параван за медийна концентрация на телевизионния и вестникарския пазар. И най-опасното следствие от това е фалшивата реалност, предлагана на публиката.

По подобие на средиземноморския и латиноамериканския модел целта на голяма част от медиите в България, според Инджов, е не да защитават обществения интерес, а да превръщат пресата в инструмент за конкретни частни и бизнес интереси. По правило защитата на тези интереси е немислима без осигурена политическа протекция. И така медийните барони вкарват изданията си в схеми на търговия с влияние – възхваляват силните на деня, омаскаряват противника срещу политически индулгенции.

Според Иво Инджов подобни сделки от мрежови махленски тип, с мирис на корупция, се вписват добре в механизмите на политическия клиентелизъм. Политиците определят дневния ред на медиите. Инструментите са напасване, преплитане, взаимно подсигуряване на интереси и новата мода - politainment.

Шоуто на Борисов

Хванати в капана на близостта си с политиците повечето български медии драматизират новините, сочи изследването на Иво Инджов. Все по-рядко се предлагат сериозни и обективни анализи за политическите процеси, а журналистическото разследване е изчезващ жанр. Така днес на мода са "плоските новини", репортажите за политици с човешко лице, всевъзможни шоу програми. И в България политейнмънтът е модната форма на политическа комуникация . Това е разораната почва, върху която покълват образите и делата на популисти със силен медиен чар като Берлускони и Борисов, конкретизира Иво Инджов. Казаното от българския премиер - възбуждащо или скучно, важно или не, е централна новина всеки ден.

Според Инджов Бойко Борисов е сътворил най-дългото българско риалити шоу. И то продължава . А кучетата пазачи няма да лаят, когато се налага и няма да хапят политици, докато са в сивата зона на медийно-политическата симбиоза. Зависимостите между медии и политика стават опасни не само когато прерастват във вражда, но и когато са в симбиоза - просто сивото размива роли и функции.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата