Ако можеше правителството да се "самонаправи"!

„Момче, чакаш друг да ти върши работата“, е популярна реплика от българския филм „Опасен чар“, която описва най-кратко поведението в последните дни на лидера на партията-победителка в изборите. Бойко Борисов чака "някой да му се обади", както обясни самият той в туристическо интервю по пътеките над София. По-малките партии се упражняват в производство на „принципни позиции“, от които не следва нищо повече от извода, че всички са готови на преговори с ГЕРБ. А това си беше известно и преди вота. Формално всички чакат обявяването на окончателните резултати от изборите, което стана снощи. На практика обаче резултатите са известни още от неделя вечер. Усещането за загуба на време става все по-натрапчиво и отговорността за това е главно на първия в изборите.

Преговори или нещо друго

В понеделник представители на ГЕРБ ще се срещнат с контактната група на БСП. Така започват обявените от партията на Борисов преговори с всички политически сили в Народното събрание. Политическата култура изисква, дори прави задължителни подобни срещи. Практическата задача, която трябва да реши ГЕРБ обаче изключва подобна загуба на време. И двете страни ясно заявиха, че нямат за цел да договарят общо правитество. Втората по големина партия е ДПС и с техни представители ще бъде втората среща на ГЕРБ. „Няма да правим коалиция с ДПС“ се превърна в едно от сериозните предизборни обещания на Борисов. Така вероятните партньори на ГЕРБ за следващо управление ще трябва да почакат.

Втори детайл прави този тип срещи несъществени за процеса на създаване на правителство: Бойко Борисов обяви, че няма лично да участва. Това вероятно ще провокира останалите лидери да отговорят по същия начин. Тогава тази поредица от срещи ще се превърне в преповтаряне на предизборни позиции и шанс за определени лица отново да се покажат загрижени по телевизията. В същото време медиите ще продължат да обсъждат бъдещето на Бойко Борисов като министър-председател за втори път, а единственият кандидат за премиерския пост ще чака "някой да му се обади“.

За да е всичко наобратно на логиката, Патриотичният фронт (с 19 депутати) даде срок на останалите политически сили до понеделник да отговорят на няколко въпроса и заяви готовност да „инициира провеждането на национална кръгла маса“. А Реформаторският блок (с 23 депутати) се превърна в основна тема за медиите – ще подкрепи ли Бойко Борисов за премиер или няма да го подкрепи? В цялата тази картина обаче нещо липсва – това е заявката на самия лидер на ГЕРБ дали иска властта и защо точно я иска.

А можеше...

Най-естественият път към създаване на следващото правителство е кандидатът за министър-председател да се изправи пред обществото и да заяви с какви цели иска да управлява, какви мерки предвижда, за колко време иска доверие и чак след това да покани останалите политически сили за подкрепа на конкретния му план. И въпреки, че въпросът "ще бъде ли Борисов премиер или няма да бъде?" се превърна в основен, за всички е ясно, че този въпрос е второстепенен. Първо са целите и действията на следващото правителство, след това са хората, които да ги изпълнят. И докато едната страна убеждава всички как било напълно естествено Бойко Борисов отново да стане премиер, а другата – как е напълно естествено това да е нов човек, пропускаме реалността. А тя е, че на практика в България в момента няма кандидат за властта – няма го лидерът, който да се е изправил, да е обявил целите си, да е изредил належащите мерки и да е казал „Елате да говорим за това“.

Едва ли ръководството на ГЕРБ не е наясно, че не върви по нормалния път на преговори. Ясната декларация в началото на процеса може да ограничи възможните ходове по-късно. Така партията-победителка си оставя вратички за абсолютно всички възможни варианти на бъдещо правителство. Остава отворена и вратата за задкулисна договорки, които биха били по-трудни при открито заявяване на позиции. Избраният път от ГЕРБ в стил „каквото се случи“ е в синхрон и с личния стил на Бойко Борисов, който ще може за пореден път да се представи за жертва, която е готова да стане дори премиер, след като „така искат всички“.