1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Адът на семейство Хюсеини

2 юли 2013

Майката - в Германия, бащата - в Гърция, а двете им малки деца - във Франция: в продължение на година семейство Хюсеини от Афганистан е било принудено да живее разделено. Виновна за това е и европейската бюрокрация.

https://p.dw.com/p/1901U
Снимка: DW

Стените и мебелите в тристайното жилище на семейство Хюсеини са покрити с жълти листчета. По тях са изписани думи на немски - "врата", "маса", "шкаф", "чиния". Така Мохамад Хюсеини учи най-лесно, единствено той все още не говори езика на страната, дала убежище на семейството му. Мохамад се бори със странните звуци, които му се струват толкова сложни, колкото и формулярите за бежанци. "Вилица", "нож" повтаря той. "Ах, тези думи не ми трябват. Така или иначе ползвам само лъжицата. Дори и маслото го мажа с лъжица." Децата му Ела и Елиас избухват в смях.

"Моите бежански деца" - така Мохамад нарича сина и дъщеря си. И наистина, детството на Елиас и Ела е едно дълго и опасно бягство - от страха, от смъртта, от мизерията. Когато напускали Афганистан, той бил само на 2, а тя на 7. Днес двамата опаковат кошмарите си във вицове. Те говорят за "кучета, които са искали да изядат майка им" и за "хора, които миришели на страх като овце". Малкият Елиас обича да прегръща сестра си, майка си и баща си и да казва: "Всички сме заедно". Той не иска повече, това е най-голямата му радост.

Бягство от смъртта

Afghanistan Kabul Flüchtlingscamp
Бежанци от АфганистанСнимка: AP

Одисеята на семейство Хюсеини започва през 2008, когато в магазина на бащата в Херат избухнала бомба. Нямало е как вече да продължат да живеят там, да се крият постоянно в чужди къщи, да получават смъртни заплахи от сунитите, да гледат как мъжете отправят все по-жадни погледи към хубавата Ела и майката Тайбе, чиято красота не можела да прикрие дори и бурката. Семейство Хюсеини решило да напусне родината си и да започне нов живот някъде другаде.

Четиримата напуснали Афганистан без паспорти, като хора без имена и без идентичност, както им наредили онези, на които те платили за бягството си. Животът на семейство Хюсеини бил събран в две раници - вода, малко бисквити, кърпа, шампоан и дрехи за преобличане. Последният спомен от родината им били изстрелите на войниците, които чули край границата.

Четиримата потънали в неизвестност в Иран, където останали да живеят три години. И там обаче не били на сигурно място, така че се наложило да бягат отново - през 2011 те прекосили Турция, за да стигнат най-после до Гърция, най-близката страна-членка на ЕС за тях. Пристигайки в Европа и след целия преживян ужас в Афганистан, те смятали, че най-лошото вече е отминало.

Гръцкият ад

griechisches Internierungslager
Като в затворСнимка: picture alliance/dpa

"Само че се бяхме оказали в Гърция - страната, в която бежанците продължават да живеят в ада", разказва майката. Ситуацията на бежанците в тази европейска страна е толкова лоша, че Европейският съд за правата на човека забранява там да бъдат връщани онези бежанци, които междувременно са отпътували за други европейски държави. На Мохамад и Тайбе животът в Гърция им се сторил толкова ужасен, че си казали: "Всичките ни усилия да се спасим от ужасите отидоха напразно."

Затова започнали да търсят начини да се измъкнат оттам. Мохамад дал последните си пари на жена си и я изпратил в Германия. А децата заминали за Париж. Така в началото на 2012 афганистанското семейство е разпръснато в три страни: майката - в Германия, децата - във Франция, а бащата - в Гърция. Те остават разделени в продължение на цяла година. "За това е виновна Европа, която се е превърнала в "разпределителната гара", казват от неправителствената организация "Про Азил", която подкрепя бежанците.

С постановлението "Дъблин 2" европейските страни всъщност искаха да опростят системата за получаване на политическо убежище. Според "Дъблин 2" семействата не бива да бъдат разделяни, но в случая на Хюсеини се получава точно обратното. Четиримата искали да се съберат колкото се може по-скоро в Германия, само че европейската бюрокрация не го позволила. Червеният кръст се опитал да сложи край на този абсурд, но и той ударил на камък.

Без приятели, без подкрепа, на ничия земя

Flüchtlingscamp Oranienplatz Berlin Kreuzberg
Самотна съдбаСнимка: picture-alliance/dpa

От Франция например отговорили, че малолетни деца нямат право да подават молби за политическо убежище, освен ако нямат попечители. Така или иначе, процедурата траела най-малко 6 месеца. Същевременно на бащата в Гърция било казано, че след като подаде молба за убежище, тя ще бъде разгледана в Германия, тъй като жена му е там.

Само че подаването на молба в Гърция се оказало истинско изпитание - молбите се подават само в събота и неделя, и то максимум по 40 на седмица. Така изминали месеци. Мохамад не обича да си спомня за самотния си живот в гръцкия лагер за бежанци - без приятели, без елементарни удобства. На закуска давали мармалад и масло, без хляб.

Днес Мохамад е истински щастлив. Той закусва с жена си и двете си деца. А на масата има и хляб. Пет години след началото на одисеята им, те се опитват да започнат живота си отново - без страх, но и без планове за нови пътувания.

АГ, ЗЦ, ДПА, М. Илчева; Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми