1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Oбщество

Аделберт фон Шамисо - познатият непознат

Романтизмът и житието на модерния човек - за тях отваря дума Беатрикс Лангнер в книгата си “Дивият европеец”, посветена на писателя и пътешественика Адeлберт фон Шамисо. Изданието представя Бисерка Рачева.

Поет и пътешественик в далечни земи

Носен сякаш на крилете на вятъра, Петер Шлемил обикаля планетата с бързоходни ботуши. Опиянението от скоростта е чуждо на неговия създател, макар че и той като приказния си герой пътешества по далечни земи, морета и океани. Три години Адeлберт фон Шамисо изследва непознатите кътчета на света и в края на експедицията се чувства така изнурен, че иска да я напусне и моли да го изоставят на някой тих остров.

“Чудната история на Петер Шлемил” е най-популярното произведение на Адeлберт фон Шамисо, самият той – една от най-странните фигури в литературата от епохата на немския романтизъм. Малцина знаят, че зад мечтателния поет, събирач на приказки, автор на пътеписи се крие усърден природоизследовател, който посвещава голяма част от времето си на ботаниката, изучава флората и картографира обширни части от крайбрежието на Аляска, описва бита на ескимосите и дори кръщава с името “Шамисо” новооткрит дребен остров.

"Дивият европеец", изд. "Матес и Зайц"

Към необикновения му живот, към приключенията на раздвоения между природата и литературата дух се връща Беатрикс Лангнер в биографията, озаглавена “Дивият европеец”.

Неуловим характер

За своето време Шамисо остава загадка – не само по аналогия със странния му герой Шлемил, който продава сянката си на дявола, го наричат “човекът – сянка”. Характеристиката, която му дава неговата съвременна биографка, препраща още в заглавието към атрибут на човешкия ум, анализиран от Клод Леви-Строс в “Дивото мислене”, – към неопитоменото, необвързано с определени конвенции мислене. Мислене, което според доста свободното тълкуване на Беатрикс Лангнер процъфтява тогава, когато човек прекрачва географските и културните граници, когато се отказва от уюта на улегналия живот и търси простор за духа. “Дивият европеец” – човекът, чиято съдба е не да следва съдбата си, а сам да я определя. Този ключ към противоречивата, изплъзваща се личност на Шамисо е сполучливо избран. Чрез него авторката успява да надзърне в неосветени полета от житейския, психическия и интелектуалния свят на писателя, а и да разсее някои легенди, разпространени в литературата за него.

През лятото на 1831 г., след визитата си в дома на Шамисо датчанинът Ханс-Кристиан Андерсен записва в своя бележник: “Влязох – и насреща ми се изправи самият Петер Шлемил”. Впечатлението на Андерсен не е неточно. Подобието на автора с легендарния му герой забелязва всеки, който се вгледа по-внимателно в “Чудната история на Петер Шлемил” – новелата-приказка, преработваща в духа на романтизма фаустовия мотив за сделката с Мефистофел. Извън този мотив, това е и историята на човека, комуто липсва нещо, което всички други притежават сякаш по рождение.

Световните събития от 1813 г., в които останах по принуда непричастен, защото бях загубил родината си и не бях намерил друга, разраниха сърцето и разпокъсаха душата ми. За да се разтоваря, през лятото на същата година написах приказката за Шлемил, която срещна одобрение в Германия и широк отзвук в Англия.

Аделберт фон Шамисо: "Чудната история на Петер Шлемил"

“Световните събития”, за които говори Шамисо, са Освободителните войни срещу Наполеон. Вътрешният конфликт, в който го хвърлят, е обясним. Потомствен аристократ, роден в монархическа Франция, прокуден в Прусия от революцията и останал да живее там след Реставрацията, Луи Шарл Аделаид дьо Шамисо е по съдба бездомник. Безприютен

странник между световете

чужденец за другите, чужденец на себе си – също или почти като разделения от сянката си Шлемил. Нямам нищо, към което да принадлежа, навсякъде съм отритнат, споделя Шамисо с мадам дьо Стал. И всячески се опитва да промени посоката на живота си. Понемчва името си и като Адeлберт фон Шамисо завладява литературните салони с нови възгледи и мелодичен френски акцент. Пише на немски с елегантната артистичност, отличаваща литературата на матерния му език. Предпочита Прусия пред връщането на френската монархия, настоява, че е приел “необратимо” живота на прусак, но “световните събития” скоро показват, че и този избор е невъзможен. През 1815 г. Шамисо се отправя на експедиция за покоряване на митичния Северозападен път между Атлантическия и Тихия океан през арктическия архипелаг на Канада.

Качва се на борда на руския платноход “Рюрик” и се надява да забрави собствените си кризи и “европейската мизерия”. Че експедицията за покоряване на Северозападния път е всъщност само претекст за откриване на нова тихоокеанска снабдителна база за руската търговия с ценни кожи, му става ясно едва по-късно.

След завръщането си получава неофициалната титла “крал на тихите острови”, подарена му от възторжени приятели и колеги като Е.Т.А. Хофман, и открива следващото си Аз: необузданият фантазьор, неуморният скитник става грижовен баща, отнесеният романтик започва да реди бодливи социални куплети; отдава симпатиите си на Юлската революция, Хайнрих Хайне, обикновените люде и старата перачка, която възпява в прекрасна балада. С удивление забелязва, че книгите му жънат успех: Виж ти, Германия като че ли наистина ме смята за един от своите писатели.

Странник между световете

Познатият непознат

Като късмет, подарен от случая, щеше може би да отбележи и поредната си изчерпателна биография, ако можеше да надникне в нея. Беатрикс Лангнер рисува сложния му портрет с усет за изразителния детайл и психологията на характера, постига убедителен и точен баланс между историко-биографичния факт и тълкуването му. Проницателно и с деликатна вещина разкрива неподозирани връзки между житието и литературно-естетическия свят на поета. А и изследователят Шамисо, комуто други биографи отделят по-скоро периферно внимание, е представен тук пространно и с подчертан интерес. Не само заради трудовете и заслугите, отличени на времето с приемането му за редовен член на Пруската академия на науките. Преди всичко – заради една отличителна особеност на светоотношението му, в която авторката очевидно вижда най-убедително доказателство в подкрепа на тезата си за европееца с неопитомено, несковано от догми и предубеждения мислене. Като етнограф и лингвист, който изучава структурата на екзотични езици, Шамисо не гледа на чуждите светове с очите на европоцентрик. Отнася се към тях почтително – изцяло чужд на колониалното високомерие към т.н. примитивни народи. Той респектира тяхното знание, култура, традиции, тяхното “диво мислене”.

“Дивият европеец” е удивително многопластова книга. Тя не само описва живота на Адeлберт фон Шамисо, а и в детайли представя германската и френската история на времето. Само че точно в тази й сила се крие и нейната слабост. Към всяка ключова тема е прикачен обстоен дискурс, тъй щото обилието от материал, проучен от авторката, задушава подбора и композицията му. Затрупан от имена, дати, факти, исторически ракурси и ретроспекции, читателят изпитва желание да види пред себе си човека Шамисо. По-отблизо да се докосне до тази загадъчно-сложна личност. До този френски аристократ и германски поет, гражданин на света и европеец с нестандартно мислене.

Beatrix Langner: Der wilde Europäer. Adalbert von Chamisso. Matthes&Seitz, Berlin 2008, 368 S.

DW.DE